„Копелия“ (1928): как се роди българският професионален балет

„Копелия“ е комичен балет по музика на Лео Делиб, показан за първи път в Париж през 1870 г. На 22 февруари 1928 г. той става първият самостоятелен балетен спектакъл на Народната опера в София. От тази премиера Софийската опера и балет води началото на българския професионален балет.

Куклата от къщата на доктор Копелиус

Балетът е в три действия. Хореографията е на Артюр Сен-Леон, а либретото на Шарл Нюитер е по разказа „Пясъчният човек“ на Е. Т. А. Хофман. Премиерата е на 25 май 1870 г. в парижката Опера, в присъствието на император Наполеон III (Уикипедия). Ролята на Сванилда танцува шестнайсетгодишната Джузепина Боцаки. Само няколко месеца по-късно, по време на обсадата на Париж, тя умира в деня, в който навършва седемнайсет години. Ролята на Франц, по обичая тогава, е дадена на балерина.

Историята е проста и весела. Франц се влюбва в загадъчно момиче, което седи на балкона на доктор Копелиус. Годеницата му Сванилда се ядосва, влиза с приятелките си в къщата на доктора и открива, че момичето е механична кукла. Копелиус иска да вдъхне живот на куклата със силите на Франц. Сванилда се преоблича като куклата, подвежда стареца и двамата с Франц бягат. Накрая празнуват сватба. В музиката ще чуете мазурка, чардаш и известния „Валс на часовете“.

22 февруари 1928 г. в София

От 1922 г. Софийската опера е държавна и се нарича Народна опера. Собствена сграда още няма: днешната на бул. „Дондуков“ е открита чак през 1953 г. Затова на 22 февруари 1928 г. „Копелия“ се играе на сцената на Народния театър. Това е първият самостоятелен балетен спектакъл на операта, тоест балет, който се играе сам, а не като танцова сцена между действията на опера.

Поставя го Анастас Петров, който танцува и ролята на Франц. Декорите са на Александър Миленков, а костюмите на Райна Ракърова-Никова. Една от водещите изпълнителки е Надя Винарова.

Успехът е голям. До края на сезона „Копелия“ е изиграна 21 пъти. Рецензия във вестник „La Bulgarie“ отбелязва танца на Петров като интересен и красив. Днес Софийската опера и балет приема датата 22 февруари 1928 г. за рождена дата на българското балетно изкуство и на Националния балет.

Човекът, който я поставя

Анастас Петров е роден на 1 септември 1899 г. в Добрич и расте във Варна. През 1918 г. завършва Варненската мъжка гимназия, а с балета се запознава през 1920 г. като ученик там. В началото на 1922 г. заминава за Берлин и учи класически танц при Евгения Едуардова, бивша балерина от Мариинския театър в Санкт Петербург. От 1925 до 1927 г. танцува на берлинска оперна сцена.

През 1927 г. става солист и балетмайстор на Софийската опера и остава там до 1961 г. Около месец след пристигането си основава първото професионално балетно училище в България. То работи до 1944 г. Петров поставя танците в над 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни спектакъла.

Балетът след „Копелия“

Следват първите български балети. Според Уикипедия първият български балет е „Змей и Яна“ (1937 г.) с музика на Христо Манолов и хореография на Анастас Петров. Следват „Нестинарка“ на Марин Големинов (1942 г., хореограф Мария Димова) и „Легенда за езерото“ на Панчо Владигеров (1946 г., хореограф Нина Анисимова). След 1945 г. с трупата работят хореографи като Нина Анисимова, Николай Холфин, Леонид Лавровски, Юрий Григорович и Вахтанг Чабукиани.

„Копелия“ пътува и извън столицата. В Стара Загора първият самостоятелен балетен спектакъл е „Куклената фея“ (1949 г.). През 1951 г. хореографката Анна Воробьова поставя там „Копелия“, за да насочи изпълнителите към класическия танц. Според изследване на Института за изследване на изкуствата при БАН това помага за професионализирането на балетния състав.

Варна и „Балетната олимпиада“

През юли 1964 г. във Варна се провежда първото издание на Международния балетен конкурс. Организаторите го определят като първия професионален международен балетен конкурс в света (варненският конкурс). Първото издание е от 2 до 13 юли в Летния театър, директор е Емил Димитров, а журито е с председател Галина Уланова. Единственият носител на голямата награда тогава е Владимир Василиев. По-късно сред лауреатите са Наталия Макарова, Михаил Баришников, Силви Гилем и Йоко Морисита. Български танцьори като Красимира Колдамова, Вера Кирова и Ясен Вълчанов също започват кариерите си там.

Конкурсът е спрян през 2020 г. По съобщение на БНТ от 11 август 2026 г. държавата, областната администрация и общината създават работна група, а връщането му е планирано за лятото на 2028 или 2029 г.

Къде да проверите

Програмата и новините на балетната трупа са на сайта на Софийската опера и балет, operasofia.bg. Там са и репертоарът и историята на трупата.