Защо да четем всеки ден и как да си върнем навика

Дългите години работа и грижите за семейството често оставят усещането, че за любимите занимания време все не стига. С пенсията или с пораснали деца то идва, но навикът да четем може да се е загубил. Добрата новина е, че се връща лесно, ако започнем с малко.

Колко четем

Евростат пита хората в целия ЕС дали са прочели поне една книга през последните 12 месеца, като се броят и електронните книги и аудиокнигите. Според данните за 2022 г. 62,2% от българите над 16 години не са прочели нито една книга за година, при 47,2% средно за ЕС. Само 7,9% са прочели десет или повече книги.

При хората между 65 и 74 години картината е подобна: 62,4% не са чели книга, но 9,1% са прочели поне десет, малко повече от средното за всички възрасти у нас.

Защо си струва

Четенето носи удоволствие, а често и тема за разговор. Има и още една причина. През юли 2026 г. Световната здравна организация обнови препоръките си за намаляване на риска от деменция. Сред тях са умствено стимулиращите занимания и участието в социални дейности при възрастни с нормална памет или с леко когнитивно нарушение. СЗО не назовава четенето поименно, но то е от най-достъпните начини да държим ума зает, а клубът по четене съчетава и двете. Книгата не е лекарство. Тя е навик, който си струва да имаме.

Двайсет минути на ден

Много хора спират да четат, защото мислят, че им трябват часове. Навикът се гради с малко, но всеки ден.

• Изберете точно време: половин час след обяд или преди вечерните новини.
• Дръжте книгата на видно място, на нощното шкафче или до любимия фотьойл.
• Започнете с кратки неща: разкази, пътеписи, спомени. Един разказ на вечер е напълно достатъчен.
• Не се насилвайте да дочитате скучна книга само защото се води класика. Удоволствието е на първо място.
• Записвайте си в тетрадка заглавията, които сте прочели. След няколко месеца списъкът мотивира.

Къде да намерим книги

Не е нужна голяма домашна библиотека. В регистъра на Министерството на културата има над 3700 читалища, а библиотеката е сред основните им дейности по закон. Повече за тях пишем в статията „Читалищата: местата, където култура се прави заедно“. Читалищната библиотека е и добро място да попитате библиотекаря какво четат другите.

За по-специални търсения има Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, основана през 1878 г. Там се чете на място, в читалните, а на сайта ѝ има услуга „Попитай библиотекаря“ и подбор от безплатни електронни ресурси.

Класиката безплатно, на екрана

Ако имате таблет или компютър, голяма част от българската класика е достъпна свободно и законно, защото авторските права отдавна са изтекли. В „Литературен клуб“ например има пълния текст на разказа „Албена“ от Йордан Йовков и стихове и проза на Христо Смирненски. На екрана шрифтът се увеличава с едно движение. За двамата автори можете да прочетете и у нас: историята на името Албена и непознатия Смирненски.

Когато очите се уморяват

Дребният шрифт е честа причина да оставим книгата. Има няколко решения:

• издания с едър шрифт: попитайте книжаря или библиотекаря за тях;
• електронен четец, на който буквите се увеличават с едно докосване и подсветката се настройва;
• аудиокниги за разходка, път или домакинска работа. В статистиката на Евростат и те се броят за четене.

Ако четенето изведнъж стане по-трудно, отколкото беше, струва си да проверите очилата си при очен лекар.

Четене с компания

Четенето може да е и повод за срещи. Клубове по четене има към някои читалища, библиотеки и книжарници. Там няма изпити и верни отговори, а разговор за това как една книга ни е докоснала. Ако близо до вас няма такъв клуб, можете да го създадете с няколко приятели: една книга на месец и среща на чаша чай са напълно достатъчни.