Великден: народни обичаи от Велики четвъртък до Светлата седмица

Великден е Възкресение Христово, а в народния календар е „празникът на празниците“. През 2027 г. православният Великден е на 2 май. Обичаите му започват много по-рано, още на Велики четвъртък, и траят през цялата Светла седмица.

Кога е Великден през 2027 г.

Датата е подвижна. Според Уикипедия през 2027 г. католическият Великден е на 28 март, а православният на 2 май. Същото показва и списъкът с датите на Великден в английската Уикипедия. Pravoslavieto.com обяснява, че правилото идва от Първия вселенски събор през 325 г.: Възкресението се празнува в неделята след пълнолунието след пролетното равноденствие, а денят зависи и от еврейската Пасха.

Ако броим назад от 2 май, Велики четвъртък е на 29 април, Велики петък на 30 април, а Велика събота на 1 май 2027 г.

Велики четвъртък: първото червено яйце

Яйцата се боядисват рано сутринта, още преди изгрев. Етнограф от музея в Кърджали разказва пред БНР, че първото яйце трябва да е червено и да е снесено от кокошка същия ден. Яйцето означава начало на живота и обновление, а червеното – Христовата кръв. Първото яйце се слага до иконата и стои там до следващия Великден.

Според Уикипедия яйцата боядисва най-възрастната жена в семейството. Ако тя нарисува кръстен знак на челата на децата, докато яйцето е още топло, те ще са здрави. В Източните Родопи багрилата идват от природата: коренът на брош дава червено, люспите на лука – жълто, оранжево и кафяво, копривата и ореховата шума – зеленикаво, а червеното зеле и черният бъз – синьо. Как се правят такива бои у дома, четете в статията ни за естествените оцветители за яйца.

На същия ден се подновява квасът. По народната вяра къщата не бива да остава без квас, защото ще си отиде берекетът, пише БНР в материал за обредните хлябове. Тогава се месят и самите хлябове. В някои краища това става в петък, а според разкази, записани от БНР, и в събота рано сутринта.

Денят има и забрани. Според БНР Бургас на Велики четвъртък жените не работят, а мъжете не орат, за да не удари градушка. Същото важи и за следващите шест четвъртъка до Спасовден.

Разпети петък и Велика събота

На Разпети петък постът е най-строг и не се работи. Старите хора вярвали, че работата през Страстната седмица ще предизвика гръмотевици и градушка, пише БНР в предаването „Импулсът в мен“. Според БНР Бургас в храма се изнася плащаницата, а вечер я обикалят около църквата. Вярващите минават под нея.

В Източните Родопи жените ставали преди изгрев, за да наберат цветя, здравец и билки. След като се осветят в църквата, билките се слагали във възглавници за по-добър сън или се ползвали за кадене на уплашени хора. В същия ден моми в предженитбена възраст изписвали яйца с восък. Етнологът Анелия Овнарска обяснява пред БНР, че писаното яйце не се яде, а се подарява като любовно послание.

На Велика събота вечер е Пасхалната нощ. По сведения на БНР Бургас Пасхалната полунощница започва в 23 ч. Според Уикипедия малко преди полунощ светлините в храма се изгасяват, свещеникът изнася запален трисвещник и вярващите палят свещите си от него. В полунощ той обявява Възкресението: „Христос воскресе!“, а хората отговарят „Воистину воскресе!“. По стар обичай огънят от свещите се носи у дома.

Трапеза, яйца и козунак

Великденската трапеза трябва да е отрупана, за да се покаже гостоприемство. В разказ от видинско село, записан от БНР, трапезата се кади с тамян, разчупва се погачата и първото парче се оставя за Богородица. После домашните чукат яйцата си. Който победи, се нарича „бияч“ или „борец“, а според същия разказ чието яйце остане цяло, има късмет през годината.

Обредният хляб се чупи с ръце, не се реже. Имената му са много: кравай, великденска кукла, плетеница, яйченик. Козунакът е по-нов гост на българската трапеза. Радио България отбелязва, че думата липсва в речниците на Найден Геров и в трудовете на Димитър Маринов. Маринов е описал над 150 различно украсени великденски хляба. Според друго предаване на БНР думата „козунак“ се среща за пръв път в речника на Александър Дювернуа от 1889 г., а в градовете козунакът измества обредния хляб към 20-те години на XX век.

Светлата седмица

Денят след Великден е Светъл понеделник, а седмицата от него нататък се нарича Светла седмица. Според Уикипедия с нея започва великденският период от 40 до 50 дни. Поздравът „Христос воскресе“ се използва от Великден до Възнесение, около 40 дни, пише БНР Бургас.

Великден се празнува три дни. Младоженците ходят на гости при кумовете и при родителите на булката и носят боядисани яйца и великденски краваи. В Ново село, Видинско, на втория ден след Великден се прави обичаят „По кръсти“. След ранната литургия хората в стари носии обикалят каменните оброчни кръстове по границите на землището. Близките на починалите през годината пускат поменално хоро и дават на участниците яйца и козунаци. Така селото отбелязва края на траура.

Великден е и празник на споделянето. Как да не оставим сам човека до нас, пишем в материала Нахранихме ли Христос на Великден?