Традиционната българска сватба: обичаи и обреди от годежа до повратките

Старата българска сватба не е била един празничен ден, а поредица от обреди, които са траели около седмица. В тях имат роля кумът, деверът, свекървата, певиците и цялото село, а почти всеки предмет, от знамето до питата, носи смисъл. По-долу са основните стъпки и разликите между отделните места.

Кога са се правели сватбите

Сватбеният обред не е свързан с определена дата от календара. Според БНР сватби са правели през есенно-зимния сезон, когато в селото има по-малко работа, а всеки етап е имал своя песен. Сезонът е свършвал около Сирни заговезни: според Уикипедия до есента не се сключвали бракове. Църквата също има правила. Според Уикипедия не се венчава през Великия пост (от Сирни заговезни до вторник след Великден), през другите пости, в неделя и в дните на големите господски и богородични празници.

Годеж и покана към кумовете

Георги Раковски описва годежа в „Показалец“ (1859) като обред, в който младите имат второстепенна роля. Родителите на младоженеца идват в дома на булката с музика, храна и напитки, а сватовете се уговарят за даровете (Уикипедия: Годеж).

Преди сватбата кумът се кани официално. Според БНР Видин родителите на младоженеца го посещават в четвъртък или в събота сутрин и носят вино и хляб, знак за благоденствие и плодородие. В село Пирин, където старата сватба е възстановена, в понеделник момци, водени от девера (брата на младоженеца), обикаляли селото и канели гостите с бъклици вино, украсени със зеленина, и с колачи с тестени знаци.

Бръснене и сплитане

Младоженецът се бръсне в дома си, с песни и танци. Според БНР под брадата му слагат бяла кърпа, за да не падне косъм, който може да се ползва за магия. При етносватба в Копривщица косъмът се събирал в кърпа и се давал на момата: тя трябвало да го скрие, да го хвърли в река или да го изгори.

Булката е в своя дом. Приятелките ѝ я сплитат на нечетен брой плитки: според БНР момата се сплита на четен брой плитки, а омъжената жена на нечетен, така че сплитането бележи новия ѝ статус. В миналото е имало и обреден плач за раздялата с моминството. После булката се облича в народна носия.

Булото, откупът и изпращането

Забулването е един от най-запомнящите се моменти. В копривщенската сватба булото е червено. Булката го отхвърля два пъти и най-близката ѝ приятелка го слага отново, а при третия път тя се съгласява да се омъжи. Младоженецът също минава изпитание: например да нацепи дърва в двора на булката, за да покаже, че е работлив.

Според БНР Радио България булката не излиза от дома, докато роднините на младоженеца не я откупят символично. Роднините ѝ държат вратата отвътре, докато не получат „достойна цена“, а парите се слагат в обувките ѝ. При извеждането ѝ се пее песен. В копривщенската сватба бащата извежда дъщеря си, а гостите играят сватбено хоро.

Знаме, пита и кум

Знамето. В село Добърско (Разложко) сватбеното знаме се нарича „феругвица“ и според БНР Радио София е задължителен елемент от обредността. В Добруджа първата стъпка е приготвянето на байрака. В копривщенската сватба знамето носи младоженецът.

Питата. В Пирин приготвянето на обредния хляб започва със „засевки“, песни, които пеят само жени. В Добруджа питата се маже с мед, „за да бъде сладък животът на булката“ в семейството на младоженеца. Днес на много сватби младите разчупват питка над главите си, а който откъсне по-голямо парче, е „главата“ на семейството (БНР Видин).

Кумът. В копривщенската сватба думата му е решаваща, а младите и гостите изпълняват капризите му: да му намерят стол, да му поднесат питие. Пред кума, според БНР Радио България, играят млади хора с печен петел и хляб. В миналото петелът е бил жив, украсен с ширити, плодове и монети, символи на здраве и плодовитост.

При свекървата

Булката се посреща в дома на младоженеца с хляб, сол и мед. Показват ѝ огнището и мястото, където се меси хлябът, защото тя става помощница на свекървата. И на днешните тържества свекървата подава на младите хляб и мед за сладък живот. Булката рита менче с вода и цветя: ако първо излезе бялото, се вярва, че ще се роди момче, ако червеното, момиче.

В Добруджа младоженката трябвало да мете дълго, а според старото вярване това я учело на послушание. Денят след сватбата там се правел обред „захранване“.

След сватбата

В понеделник след сватбата се правят повратки: посещава се домът на булката и на кумовете с „блага ракия“, цветя и храна.

По места: Рибново и Момин проход

Основните обреди се срещат във всяка сватба, а разликите между етнографските области са в нюансите. Най-известният пример е с. Рибново (община Гърмен). Там булката е „гелина“: лицето ѝ е покрито с пайети и околните не я разпознават. До дома на съпруга си тя върви със затворени очи, а пред нея има огледало, за да не вижда хората край себе си. Според БНР Благоевград тази сватба е вписана през 2024 г. в системата „Живи човешки съкровища – България“. Това потвърждава и списъкът на Етнографския институт при БАН, в който още през 2008 г. е вписана „Традиционна Василишка сватба“ от Момин проход.

Около 1850 г. студентът Константин Петкович описва сватбените обичаи на българите във Велешко. Трудът му е издаден през 1980 г. и е втората българска етнографска студия след тази на Захарий Княжески (Уикипедия).