Българите в чужбина и завръщането у дома: какво показват данните

Почти във всяко българско семейство има някой, който живее и работи в чужбина. За родителите и бабите това често означава разговори по телефона, чакане на празниците и надежда, че децата някой ден ще се върнат. Колко са всъщност българите навън и колко се прибират? Ето какво показват официалните данни и проучванията сред самите тях.

Колко българи живеят в други страни

Точно число няма, защото много хора не съобщават, че са се преместили. Добра представа дават данните на Евростат за чуждите граждани в страните от Европейския съюз. Те броят хората с българско гражданство, които живеят постоянно в съответната държава.

Към 1 януари 2025 г. в Германия са живели 362 421 български граждани. Следват Испания със 109 604, Нидерландия с 62 871, Белгия с 49 069 и Италия с 47 465 души. В Австрия са били 40 295, а във Франция 28 737. За някои държави, сред които Гърция, данни в тази таблица няма.

Тези числа не включват българите, които вече са приели гражданството на новата си родина. Затова реалната общност е по-голяма.

Кой заминава и кой се връща според НСИ

Националният статистически институт отчита само хората, които са подали заявление за смяна на настоящия си адрес. През 2024 г. 13 002 души са сменили адреса си в България с адрес в чужбина. От тях 55,1% са мъже, а 82,7% са на възраст между 15 и 64 години. Най-предпочитани са Германия (16,9%), Обединеното кралство (13,9%) и Франция (8,9%).

В обратната посока потокът е по-голям. През 2024 г. 52 189 души са сменили адрес в чужбина с адрес в България. Около една трета от тях, 34,9%, са български граждани, тоест хора, които се прибират у дома. Останалите са граждани на други държави.

НСИ обяснява и една особеност на данните. Много българи, които живеят предимно навън, обявяват новия си адрес чак когато вадят нови лични документи. Така човек, заминал преди години, може да бъде отчетен по-късно.

Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души. През годината са родени 53 727 деца, а са починали 100 736 души. Разликата се компенсира частично от миграцията: с 39 187 души повече са дошли, отколкото са заминали.

Държавата и българите по света

От 1992 г. в България има отделна държавна институция за сънародниците навън. Агенцията за българите в чужбина е създадена с постановление на Министерския съвет от 1 октомври 1992 г. Днес тя работи като Изпълнителна агенция за българите в чужбина към министъра на външните работи.

Агенцията подкрепя български общности, културни и образователни дейности по света. Тя удостоверява и български произход, включително на хора, които кандидатстват за виза за България.

Какво казват самите българи навън

Сдружението „Тук-Там“ е създадено през 2008 г. от седем приятели, които се връщат в България след дълъг престой в чужбина. През ноември и декември 2021 г. агенцията SDDI Consulting проведе за сдружението онлайн проучване сред 2329 души, живеещи в чужбина или завърнали се в последните две години.

Резултатите показват разделени нагласи. Около 40% от участниците заявяват склонност да се върнат. За повечето това е по-скоро далечен план, след 5–6 години. В близко бъдеще за завръщане мисли около една трета от живеещите навън. Най-силно е желанието при младите между 18 и 24 години, които още учат.

Хората, прибрали се наскоро, посочват като основни причини близките си и пандемията от Covid-19. Мнозинството от тях казват, че ще останат в страната. Като пречки за връщане участниците изтъкват качеството на живот, ниското заплащане и възможностите за професионално развитие.

Проучването показва и още нещо. Над 70% от анкетираните поддържат активна връзка с България чрез поне една инициатива. По-възрастните помагат най-често със средства, а най-младите с време, например в каузи за образование и за възрастни хора.

Връзката, която остава

Числата показват, че пътят навън не е непременно завинаги. Всяка година хиляди българи се прибират, а много от останалите продължават да помагат на родните си места. За семействата у дома това е добра новина: разстоянието не прекъсва връзката.