Разходката из замъка и великолепната му градина беше изключителна. Филип откриваше този нов свят. Иза деликатно и много умело го въведе в него. Когато преминаха през голямата порта, зазвуча нежната музика на Щраус. Многоцветните алеи, красивият фонтан, заобиколен от приказни фигури, разпръскващ приятна прохлада...

Преминаване

Той отиде десет минути по-рано. Почти се скри зад един ъгъл, за да наблюдава улицата.
„Не мога да си позволя да седна на една маса, ако не изглежда добре облечена! Близо до банката съм! Я, колко народ е наизлязъл след дъжда. Ще ме види някой и после ще ми се подиграват! Глупак! Остави се да попаднеш в собственият си капан! Ама, ми натри носа тази бабет! На колко ли е? 50-55? В зряла възраст била! Как само се дуелираше... И го победи! Срам! Няма да кажа на никого..." потънал в суетните си мисли, не я чу кога застана зад гърба му.

               но все се надявах;
               кръщавах, прощавах,
               до бяс полудявах,
               и все се надявах;
да питаш,
да скиташ и пак да политаш,
да мразиш,
да тачиш,
да влачиш нашето скучно смирение
до сетната тъжна капка съмнение.