Не ми се умира

Не ми се умира, мой бели красавецо...
Под бъзова клонка си крия живота.
И рони се цвят дваж по-бял от светкавица
и трижди по-тих от прегръдка с гарота.

Преди животът на Георги течеше, както казват, по релси. Работа, семейство, грижи. Нямаше време да си отдъхне. Децата растяха, искаха си своето – дрехи, вещи, училище, развлечения. Жената и тя – първо поде въпроса за жилището, после за обзавеждането, колата, че и вила... И още не се бяха пенсионирали, дойде демокрацията. Закриха неговото машиностроително предприятие, а той с инженерната си диплома се оказа за никъде. Румяна, съпругата му, и тя остана безработна. Отвориха едно гаражче-магазинче. Отпървом нещата тръгнаха, но после... Стресът си беше страшен.

Почистване

Боклуците зимни разчиствам,
Стаявали се под килим от сняг.
И нова страница прелиствам,
завъртам се във кръговрата пак.

Kратки случки с Обльо

„За жалост не мога да ви кажа нищо повече за себе си, освен че съм кръгъл (името ми го издава). Не знам какво съм бил преди, но след това съм се заоблил. Някой, някога казал на майка ми, която също не знам какво е, че кръгът съвършената форма и ето ме – съвършен!
И така, както вчера си вървях, т. е. търкалях се по пътя, насреща ми – три ръба, ама ръбове ви казвам – ръб та ръб. Не мога да мина, все ще ме боднат някъде, нали съм си обемен и ще нарушат идеалната ми цялост. Погледнах ги с най-закръгления поглед, а те мен – още по-ръбато, което съвсем затвърди наследствената ми ненавист към острите типове. Тогава изпуснах въздуха, свих се и хоп между тях. Аз си имам път и никой не може да ме отклонява.
Дали все ще трябва да се свивам сред толкова ръбати неща или пък да се издуя и полетя над тях? Тъй или иначе, твърдо си продължавам по пътя."