Със Зоя, потомствена авджийка и с ловен стаж близо 40-годишен сме седнали на пусия. През последните години стана даже модно в мъжкото хоби да навлезе женското лоби – казано но кратко жени на лов. Аз съм така да се каже от новите млади ловци.

Да живееш с поет

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш?
Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси?
Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали?
Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели.
Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред.
Не виждам път, пустинен кръг, трептят пред мен абсурдните миражи.
Тръгни, защото истина си струва – прекрасно е да се живее със поет,
макар да знаеш колко е опасно –
като живот на остров
със прокажен.

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка.
Като вчера си спомняше как се качват на влака за България.

С цъфтеж на лято