|
Гласуването за творбите, взели участие в коледния конкурс продължава до 17 часа на 19 януари 2012 година и се осъществява посредством фейсбук бутона Харесвам (Like), намиращ се под публикувания на сайта текст (а не на страницата ни във Фейсбук).
Спечелилият ще бъде обявен на 20 януари.
|
|
творчество -
Коледен Конкурс
|
|
Любомир Николов
|
|
понеделник, 02 януари 2012 г. 10:03ч |
|
Площадът пред гарата е същият, както преди двадесет години. Нищо не се е променило. Само десетината таксиметрови коли, сякаш прежълтели от чакане. Няма много желаещи да се повозят, малкото хора чакат или градския рейс, или маршрутката. Която ще тръгне след петнадесет минути, така ми отговаря с досада шофьорът й. Сякаш трябва да знам разписанието му. Това време ми е достатъчно, влизам в голямата, просторна, мръсна и неуютна чакалня, за да убия времето. Врабчета летят високо под тавана й, няколко улични кучета търсят топлина и късче комат от пътниците, свъсили главите си и закусвайки във вътрешното помещение. Часовникът отброява бавно секундите, сядам срещу високата и рехаво украсена елха, само по това може да се разбере, че идват празници.
|
|
Последна промяна от понеделник, 19 декември 2011 г. 17:05ч |
|
|
|
творчество -
Коледен Конкурс
|
|
Анита Николова
|
|
неделя, 01 януари 2012 г. 15:50ч |
|
Един пронизителен вятър бръснеше техните лица, а от очите им потичаха сълзи. Суровият вятър пресъхваше гърлата им. Бяха попаднали в една снежна вихрушка, която непрекъснато си играеше с тях. Вятърът безмилостно ги брулеше, а те с бавни стъпки продължаваха вървежа си. Все още бяха далеч от своя дом, а нощта бавно настъпваше и не след дълго небето се обсипа с безброй звезди, които огряваха пътя им. Първите къщи от близкото село все още бяха твърде далеч. Въпреки това те продължаваха да вървят през големите снежни преспи, които беше натрупал зимният вятър. Скоро започнаха да се виждат първите къщи от близкото село. Двете момичета, поели по пътя към дома, видяха пушека, излизащ от малките коминчета и чуха църковната камбана.
|
|
Последна промяна от вторник, 03 януари 2012 г. 11:58ч |
|
творчество -
Коледен Конкурс
|
|
Диана Костадинова
|
|
неделя, 01 януари 2012 г. 10:38ч |
|
В съня ми нахлуха мечтите посипани със звезден прашец. Аз съм малка искряща звезда, а други са сплели огнен венец.
|
|
Последна промяна от сряда, 04 януари 2012 г. 17:54ч |
|
|
творчество -
Коледен Конкурс
|
|
James de la pluiе
|
|
събота, 31 декември 2011 г. 16:38ч |
|
Тази история се разказва от баща на син и днес настъпи часа и ти да я научиш. Веднъж когато бях много малък, горе-долу колкото теб баща ми разказаха тази вълнуваща случка, която е знае от своят баща. А той твоят пра дядо е това момче променило коледата на една елха.
|
|
Последна промяна от петък, 23 декември 2011 г. 16:57ч |
|
творчество -
Коледен Конкурс
|
|
Яна Илиева
|
|
събота, 31 декември 2011 г. 10:53ч |
|
В едно малко селце, откъснато от града, живееше малко момче на име Иво. Една нощ то се събуди от силното разтърсване на къщата. Стана и погледна през прозореца. На релсите имаше разпростряна мъгла. Той излезе и видя, че това е парен влак. От влака изкочи весел кондуктор, който му обесни, че влака е за Лапландия и че, ако иска, може да се качи. Иво се замисли и скочи на стълбите на последния вагон. Щом влезе, с изненада откри, че всички купета бяха пълни с деца и детски глъч. Иво се настани в едно от купетата. След малко дойде веселият кондуктор, за да провери билета му. Момчето се стъписа и каза, че няма билет, но тогава кондукторът го помоли да бръкне в джоба си. Иво така и направи. Бръкна и извади посребрен билет. Засмян, кондуктор го взе и перфорира на него буквите „В" и „Р". Докато пътуваха до Лапландия, всички пътници пееха коледни песни и ядяха вкусотии с шоколад и мармалад. Скоро пристигнаха в Лапландия. Щом слязоха от влака, видяха много къщички, богато украсени и осветени празнично. Милиони джуджета бързаха за някъде, а от съседната къща се чуваха песни. Веселият кондуктор им каза да се подредят по трима и да не се отдалечават от групата. Иво се хвана за приятелите си, с които по-рано се беше запознал. Той предчувстваше, че в това магично място му предстояха много вълнуващи приключения. Децата бяха доста палави, а от видяното им се запали любопитството и те се разпиляха из малките криви улички. Така приключенията на Иво и приятелите му започнаха. Докато разглеждаха чудатите витрини на магазините в градчето, децата, с които Иво беше тръгнал изведнъж забелязаха, че са попаднали в улица без изход. Когато се разтичаха на посоки, за да потърсят пътя, по който дойдоха, изведнъж пред тях се появи тухлена стена и те се оказаха в капан. В този момент асфалта под тях се отвори и те пропаднаха... в работилницата на Дядо Коледа!!!
|
|
Последна промяна от вторник, 03 януари 2012 г. 11:56ч |
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
|
|
Страница 7 от 17 |