Първо дойдоха трите орисници – да орисат новороденото.
Видя ги стопанката на къщата и ги покани да останат на вечеря-беше Бъдни вечер!

Вземи от щастието, пръснато в безкрая,
вземи от Рая – цар на цялата Земя.
Огледай се и виж – не празна стая,
а дарове безценни чакат те от сутринта.

Боряна взе дистанционното и запали камината. Беше от ония електрическите. За истинска нямаше време да мисли. Тя извади бутилка червено вино, взе една чаша и седна във фотьойла. Наля си и отпи една глътка. Днес беше Коледа. Истинска Коледа, а тя беше сама. Баща й и майка й бяха заминали на пътешествие във Венеция, сестра й имаше куверт за някакъв клуб, а тя... тя щеше да прекара сама тази Коледа в големия си апартамент. Боряна беше офис мениджер в голяма фирма. Имаше работа с много хора. Понякога дори я заболяваше устата да говори и да обяснява. Но ето днес, днес беше сама. Преди седмица даде пътя на един, който й се зовеше приятел, заради дребно прегрешение. Беше забравил годишнината им. Е, не беше цяла годишнина, а два месеца, но беше забравил. А тя не можеше да търпи такива работи. И го заряза.

Зима е отвън навяла.
От комините на къщите е вият бели пътеки,
устремени нагоре, нагоре
към дълбината на Вселената.