Отглеждане на жен-шен
И у нас може да се отглежда жен-шен, но при нужните му условия. Той е силно студоустойчиво, светлолюбиво растение, но не понася прякото слънчево греене, както и плътното засенчване. През лятото изисква висока температура и голяма влажност на въздуха. Предпочита плодородните и не понася тежките кисели почви. Характеризира се с бавен растеж и развитие. Размножава се със семена, които обикновено никнат за 1-2 години. За да се ускори никненето, семената предварително се стратифицират, тоест трябва да престоят известно време на студено. Това се прави като се смесят с влажен пясък и се закопават на дълбочина 60 см в почвата навън, където престояват есента и зимата. Засяват се през април редово – 10 см между редовете и 3-5 см в реда. Покриват се с прегорял оборски тор. Едногодишните растения се засаждат на постоянно място, като между редовете разстоянието е 30-40 см, а между растенията 15-20 см. Предварително почвата е много добре наторена и подготвена.
През летните горещи дни, е необходимо посевът да се засенчва задължително. Задължително трябва редовно да се напоява, най-добре чрез капково напояване. През време на вегетацията се полагат постоянни грижи – разрохкване, плевене, подхранване, опазване от болести и неприятели. Растежът през първите 1-2 години е много бавен. През първата година се образува само един лист, през втората – два листа, а семената – през четвъртата година от засаждането.
Многогодишните корени са дълги от 12 до 23 см, с диаметър от 3 до 8 см и тежат от 30 до 200 г.
Това го копирах от Нета. Като го чета, особено частта за поникването, сетих се, че преди няколко години обърнах света да си намеря Еронимус, много медоносно растение и много красиво. Донесоха ми семена от Германия и когато ми преведоха, че в продължение на 1 година трябва да ги поливам и пак не е гарантирано,че ще поникнат, просто се отказах.
