Не съм доволна от живота. От живота симоже и да съм доволна, но той не може да бъде живян отделно от реалността. а реалността е сива, врачна и некрасива.
Българинът като цяло не живее, а оцелява.
Единици живеят в охолство, благодарение на нечисти сделки и съмнителни бизнеси, други единици живеят в България единствено по време на отпуските си, харчейки пари, спечелени другаде, а мнозинството оцелява ден за ден.
От това ли да съм доволна? Какъв ще е този изопачен оптимизъм, в който ще съм си заровила главата в пясъка все едно не виждам ширещата се мизерия, водеща до безизходица около ми.
Не желая да изтъквам популистки статистики, защото всички ние знаем цифрите на живеенето в България.