Защо се гордея, че съм българка? Оставям историята, природните ни дадености и спортистите, там имаме доста поводи за национална гордост. Макар, че освен с войводите, четите и възстанията, би трябвало да се гордеем и с хилядите, обикновени хора, които покорно са свеждали глави пред властта, а вкъщи, зад кепенците са учели децата си на родолюбие и как да оцеляват. За да ни има нас днес. Тук визирам само един определен период от историята ни, този, дето казват, че най-много ни е натоварил с комплекси.
А аз се гордея и с:
-родителите си, слънчеви и трудолюбиви хора,
-прекрасното си детство,
-учителите и преподавателите си, които ме научиха да успявам,
-децата си, които получиха добро образование, изучиха езици, реализираха се и печелят добре тук, в България, а в чужбина ходят само на екскурзии,
-невероятните си приятели,
-домовете, които направихме за нас и децата,
-със съседите си, предишните и днешните, с винаги отворени врати за помощ и съвет, и миналия месец като пламна пожар в съседен двор, бяхме локализирали огъня докато дойде пожарната,
-с кмета на селото, където живея сега, че организира национален фолклорен фестивал през август и тази седмица се оплака, че връща заявки за участие, щото времето няма да стигне да се изявят всички, а фестивалът ще е 3 дни
-със себе си, че тази зима след сериозно проучване, десетки ескизи и денонощно бродиране, най-после направих носията, за която си мечтаех от детството, моя, собствена,
-с вярата си, в началото на 90-те, когато в града ни запристигаха емисари от Скандинавско да ни учат на християнство, приятелка ме заведе на тяхна сбирка, изслушах ги като възпитан човек, а после им казах, че когато моите деди са приемали християнството, техните са ходели с рогата на главите си и не само тогава, а и векове след това, и си тръгнах,
-със сина си и колегите му, които работеха на обект, спечелен за изпълнение от италианска фирма, а проектът беше с грешки и изпратеният италианец не изтрезняваше, не само, че ги убедиха да преработят проекта, но и италианеца отучиха да пие,
-с дъщеря си, която бе изпратена да работи за около година в Женева и когато един от първите посетители в офиса казал със снизхождение, аааааа,българи, тя го попитала дали знае поне коя е столицата на България, пък той отвърнал със самочувствие, че започвала с Б, ама не бил сигурен Будапеща или Букурещ, щерката не му останала длъжна и малко по-късно същият човек влязъл с букет, извинение и поздравления, че му дала урок по национално самочувствие.
Спирам дотук, но списъкът ми е много дълъг.
