[/size]
Представяме ви малко известни факти от историята на България от документалния филм «Комунизмът - прегръдката на ада", разказващ за събитията в периода между 1944 и 1947 година.
КОМУНИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ
Предистория:
През 1924г Върховният Касационен Съд забранява БКП (Българската комунистическа партия). Тя обаче продължава да действа като нелегална терористична организация на територията на страната. Финансирането и идва от Комунистическия Итернационал и специално от Съветския съюз.
Атентатът в църквата "Света Неделя" през 1925 г.
Най-тежкият терористичен акт в историята на България, а и на света по онова време, е атентатът в църквата "Света неделя", извършен на 16 април 1925г. от терористичната организация на комунистите в България.
Група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от други комунистически дейци. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военния и политическия елит на страната, включително цар Борис III.
Жертвите на атентата са повече от 200 души - загиват 49 души представители на военния елит на българия, 3-ма депутати и множество граждани, включително деца.
Ранените са повече от 500 души.
БЪЛГАРИЯ 1944-1947г. – ПОД КОМУНИСТИЧЕСКА ВЛАСТ И СЪВЕТСКА ОКУПАЦИЯ
Втора световна война и комунизъм
През Втората Световна Война България се оказва въвлечена на страната на Германия и Италия, поради което е във война със САЩ и Великобритания, но със СССР запазва пълни дипломатически отношения. През 1941г., когато германските войски нахлуват в територията на СССР, българските комунисти започват курс на въоръжена борба.
За разлика от окупираните страни, в България партизанското движение е насочено срещу собственото правителство, което в този момент има силна обществена подкрепа, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени с българи.
СССР обявява война на България
На 18 май 1944 година съветското правителство връчва остра нота на България с искането България незабавно да скъса съюза с Германия.
Скоро след това под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.[2] То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. СССР не признава обявения от България неутралитет. Същевременно, правителството започва сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, които пропадат поради обявената от страна на Съветския съюз война на България на 9 септември 1944г.
на 5 септември 44г. Съветското главно командване утвърждава плана за военно нападение над България. Трети Украински фронт е разположен на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот.
В 20.30ч. Съветският съюз обявява война на България.
На 6 септември, под натиска на тълпата от комунистическата терористична организация, се дава обща политическа амнистия – за заловените и осъдени дейци на организацията до тогава. Покрай тези дейци на свобода излизат и много криминални престъпници.
На 8 септември Съветските войски завземат Русе, Силистра и Добрич, извършват морски десант във Варна.
9.IХ.1944
В условията на започнала Съветска окупация, на 9 септември Отечественият фронт превзема властта чрез преврат, подготвен по-рано със съдействието на Съветското ръководство и самия Сталин. Военното министерство и МС са превзети без никаква съпротива, благодарение на продажния военен министър ген. Маринов, който е част от заговора и сам предава властта в ръцете на узурпаторите, като в замяна остава на поста си.
Съветските войски превземат Шумен, Разград и Бургас, обезоръжават Шуменските гарнизонни полкове. За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери.
В същото време Сталин и СССР празнуват "победата" на Трети Украински фронт над България.
След известно време в Москва се подписва споразумение за примирие до подписването на Мирен договор - така се узаконява съветската окупация на България продължила до 1947г., когато е подписан мирния договор.
Убийствата на Народния съд:
На 10 септември новият МС узаконява формираната от комунисти и партизани Народна милиция. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите служители на полицията, част от тях са убити, много са арестувани. Още от 9 септември милицията започва да извършва масови арести и убийства.
На 1 октомври 1944 с телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си "революционната чистка" да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и "чистката ще тръгне по законни пътища".
15 декември 1944
г. група въоръжени офицери се събират на пл. "Славейков" в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, според заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Намесват се войските на Червената армия. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от ген. Бирюзов, който отговаря, че това са "фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.
Арестувани са всички министри, били такива от 1941г. до 1944г.
Имуществото им е поставено под запор.
Под егидата на ЦК на БРП(к) се създават "ударни групи" от въоръжени комунисти и комсомолци, чиято цел е да екзекутират всички "злостни врагове". Вестникът на комунистите - Работническо дело призовава: "Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко". Този призив бележи върха на масовите убииства, извършени от бойните групи на комунистическата партия. За 3 месеца са избити над 30 000 души от интелигенцията, държавната и местната администрация и икономическия елит на България.
В аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започват заседанията на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 127 от 160-те народни представители в XXV Обикновено народно събрание - "правителственото мнозинство". Проведени са 135 масови съдебни процеси с над 11 хил. подсъдими, в които 2730 души са осъдени на смърт, а 1305 - на доживотен затвор.
Подчиняване на Българската армия:
Българската армия минава на подчинение на съветското командване по настояване от страна на СССР. Новата власт изправя на съд над 3000 български военнослужещи с различен чин, но за сметка на това 720 души партизани - повечето без никаква военна подготовка и без средно образование, получават офицерско звание.
26 юни 1946 г.:
Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди "за назидание".
Превземане на образователната сфера:
Министерският съвет приема Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в сферата на образованието от "фашистки елементи". Следват студентски протести, чиито организатори са арестувани и въдворени в концлагер, а също и арести и масови уволнения сред преподавателите.
През 46г. Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и "сираци от съпротивата" в Софийския университет.
През същата година е приет Закон за висшето образование, който унифицира, идеологизира и русифицира висшето образование. Ликвидирана е университетската автономия; висшите учебни заведения стават държавни;
Концлагери:
В началото на 1945г. се създават първите комунистически лагери за принудителен труд. Само от 1945 до 1962г. през лагерите на смъртта са минали над 300 000 души от които над 100 000 са били убити или от нечовешките условия на живот, или от зверските методи на изтезания и "извличане на самопризнания". Лагерите официално прекратяват дейност през 1962г., но всъщност продължават да функционират до 1989г. Общият брой на убитите в тях НЕ Е известен.
Процес срещу министри, народни представители и регенти:
1 февруари 45г. са осъдени, а на 2 февруари в Централните софийски гробища са разстреляни осъдените на смърт 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници, взети направо от съдебните зали. Екзекуцията е изпълнена спешно в ранните часове на деня от предварително сформирана по нареждане на ЦК на БРП специална група екзекутори - комунисти и ремсисти от МВР и от военното разузнаване. Разстрелът става на групи пред дълбоки ями от бомбардировките. Първите групи - регентите и министрите - са разстреляни с пистолетен изстрел в тила; с напредването на часовете екзекуцията става с автоматична стрелба.
Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов от април 45г. съдържа нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля." – казва Димитров
Одържавяване на имоти, частна собственост, предприятия, стопански земи и гори и пасища
След приети закони през март 46г. са водени дела срещу близо 700 индустриални предприятия и е конфискувана частна собственост за около 8 милиарда лева, отнета е общо 564 000 дка. Земя, национализират се гори и горски пасища. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт. Одържавяват със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми. До 47г. са национализирани общо почти 7 000 предприятия, собствениците не са обезщетени с държавни лихвени облигации, както е предвидено в закона. извършена е и национализация на банките. Проведена е парична обмяна с конфискационен характер - до 2000 лв. старите банкноти се обменят 1:1, но средствата над тази сума се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1!
Контрол върху печатните издания
През април 1946г.
Народното събрание приема изменения в Закона за печата. Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството окончателното спира издаването им. С това приключва и всяка съществувала до тогава свобода на словото.
Отказ от плана "Маршал"
През юли 1947г.
Правителството категорично отказва участие на България в "плана Маршал" за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа. Това става по съветско указание.
Преди това – 5 март 1946
В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. Тази реч се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм.
"От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол." Чърчил призовава да не бъде повторена грешката с Втората световна война, която е могла да бъде предотвратена със своевременни действия. "Аз не вярвам, че Съветска Русия иска война. Тя иска плодовете на войната и неограничено разширяване на своята власт и идеология... От това, което видях по време на войната в нашите руски съюзници, разбрах, че те не се възхищават на нищо друго така, както на силата, и не презират нищо друго така, както слабостта, особено военната слабост. Затова старата доктрина за баланса на силите днес е неоснователна. Ако Британската общност на нациите и Съединените щати се обединят в сътрудничество във въздуха, по море и по цялата земя, в науката и икономиката и в моралната подкрепа, тогава няма да го има този неспокоен, неустойчив баланс на силите, който изкушава амбицията или авторитаризма."
Еднопартийност
На 14 октомври 1947г.
Пленум на ЦК на БРП(к) решава да се премине към установяване на еднопартийна система като опозицията бъде унищожена.
Никола Петков
След като лидерът на опозицията - Никола Петков, отхвърля проекта на ОФ за конституция и обявява проект на опозиционния БЗНС, на 5 юни 1947г. народното събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков и той е арестуван в самия парламент с обвинение, че е подготвял държавен преврат. В ареста той е подложен на жестоки мъчения и принуден да се признае виновен по обвиненията, но по време на съдебния процес Никола Петков категорично отхвърля обвиненията. На 16 август е произнесена смъртната му присъда, изпълнена е чрез обесване на 23 септември в Софийския централен затвор.
Младежки организации
21-22 декември 1947
Младежките организации на партиите в ОФ се сливат в Съюз на народната младеж - казионна масова организация за контрол върху младежта и възпитанието й в комунистически дух, за подпомагане мероприятията на комунистическата власт, в това число организирането на бригадирското движение, и като банка кадри за ръководството на компартията.
През декември 1947г. Съветските войски напускат България.
През тези три години на съветска окупация, Съветският съюз е осигурил на своите васали от БКП цялата власт над българската държава и народ. През следващите 43 години на официално властване на БКП, управлението на България е дефакто в ръцете на съветските комунистически лидери, решенията се взимат в Москва, а репресиите, убийствата, насилието и терора продължават да бъдат държавна политика, създавайки тоталитарно общество на страха.
Г.С. Раковски, В. Левски и Захари Стоянов за "руската убийствена политика за българите"
Г.С. Раковски:
"Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си!" (1863г.!!!)
"Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. "
Из брошурата на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ.:
«Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти.»
«Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.
На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.»
Цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:
"Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките." - В. Лъвский
Захари Стоянов:
"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлукаÖ То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!"
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския."
материалите са подготвени от Г. Николова, с помощта на информацията в образователния сайт
"Декомунизация":
http://www.decommunization.org/
