Неска ходих на чишмата
да пера едни удеала.
Гледам, набор спрял вуда да пие
с нова лъскава кула.
Няма как, при нас е редну
първу аз да пуздрава:
- Дубър ден, с усмивка рекух
и отминах да пера.
Той ма гледа и ми вика:
-Тая, старата чишма
от дите я помна още,
чи е с най-сладката вуда!
Във Германия живеел,
ама вечи са прибрал,
дворчи търси да си купи
къща да си поструял.
Боже, Божке, викам,
леле, чи късмет!
Тоя хубав набор
да ми стане и съсед!
Леко размичтах са, значи
и съм са усмяла до уши,
ама Музата дойде и вика:
-Любчеееей, сядай и пиши!