Тест: Преуморени ли сте?
На всeки въпрос поставете оценка от 1 до 5, където 1 означава "съвсем малко", а 5 "в много голяма степен".
1 от 12
Струва ли ви се, че работите все повече, а постигате все по-малко?





Разбираме ли (се с) младите

Различни ли са езиците, на които говорят младостта и зрелостта? С настоящата АНКЕТА ви даваме възможност сами да определите отношението си със/към съвременното младо поколение. Анкетата е анонимна и се попълва за по-малко от три минути.

Анкета

Ракията национален символ ли е?

Бирата е от трапезата на боговете
здраве - хранене
Николай Божков   
петък, 10 юни 2011 г. 08:46ч
Посещения: 1267

Бирата по българските земи

Стефан СтамболовОсновни алкохолни питиета на българите от хилядолетие са били виното и ракията. Пътят на бирата в българските земи преди Освобождението минавал през големите дунавски и черноморски пристанища, където чуждите пътнически кораби продавали бира на местните търговци, които снабдявяли кръчмите в тези градове.

За произвоството на бира по нашите земи след Освобождението наред с пионерите на пивното производство немалка заслуга имал министър-председателят Стефан Стамболов. Той смятал, че производството и консумирането на пиво е едно от нещата, които ще приобщи българина към европейската цивилизация и ще го откъсне от ориенталският му балкански манталитет, най-вече от навика му да пие долнокачествена домашна ракия. Затова тогавашният премиер насърчавал производството на пиво у нас. По времето на управлението на Стамболов били построени основните заводи за бира в българското княжество.

Първата пивоварна фабрика била построена в местността Каменица край Пловдив

Двамата швейцарци Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер създали първата пивоварна Каменица. По онова време, швейцарците били в България за строежа и експлоатацията на Баронхиршовата железница. Техният сънародник Бомонти, който построил в Града на тепетата първите фабрики – спиртната и оризовата, ги насърчил да се заемат с фабричното пивопроизводство. Фрик и Сулцер започнали с домашна работилница, в която произвеждали бира, но скоро тя се оказала малка и двамата избрали ново място за бъдещата фабрика. Спрели се на тревисто, мочурливо и каменисто място, известно тогава сред жителите на Пловдив, като "змиярника на Филибето" с постоянно бликаща студена вода. От него се отломявали камъни, от където му останало името Каменица тепе. Пивоварната фабрика там била построена в периода 1879 – 1881 г.

Шуменското пиво

Пивопроизводството в България имало своите своите дълбоки корени и в град Шумен. Още преди Освобождението унгарски емигранти, най-известният от които Лайош Кошут, започнали да произвеждат пиво за собствени нужди. През 1882 г. се създала и първата бирена фабрика в града от седем шуменски търговци и чешкия майстор-пивовар Франц Милде. Майсторът пристигнал в Шумен през септември и само месец по-късно основал акционерно дружество „Българско пивоварно дружество", чиято дейност била варене и продажба на пиво на едро и дребно.

Пивоварната на братя Прошек

Пивоварната на братя ПрошекВ края на XIX в. само няколко софийски кръчми предлагали пиво, а продажбите стигали до две-три бурета на ден. Бирата обаче бързо ставала популярно питие в европеизиращата се столица на свободна България. През 1884 г. , в самия край на тогавашна София започнала да работи пивоварната фабрика на братята Богдан и Георги Прошек. Братята Прошек пренесли у нас най-добрите чешки традиции в пивоварството и привлекли в своята фабрика изкусни майстори пивовари от Чехия.
В периода 1888 – 1892 г. направили технически и технологични подобрения, инсталирали нова парна двигателна централа, инсталация за варене на пиво и за първи път в София била монтирана електрическа централа за нуждите на фабриката. Предприемчивостта на пивоварите братя Прошек довело до изграждане на нова модерна пивоварна в София, „Прошеково пиво", първоначално така се наричала и бирата на братя Прошек.

Бутилката на Прошеково пиво не може да се сбърка "Прошековото пиво" било толкова качествено, че се харесало на и на първият български княз Алекесандър Батенберг и на неговият приемник Фердинанд. Братята Прошек станали доставчици на българския княжески двор. Бирата на Прошек, получила почетен диплом и златен медал от изложбата в Анверс (Белгия) през 1891 г., а година по-късно била отличена от чешките специалисти пивовари на изложба в Прага.

Малцина знаят, че освен пивоварната в столицата, братя Прошек са построили Орлов мост и Лъвов мост, вероятно за да си осигурят инфраструктура за доставка на пивото. Участвали са още в строителството на Централната гара и Народното събрание, Варненското пристанище, създавали са дружество „Славянска беседа" и Българското инженерно строително дружество.

Бирата се появява и в Търново

В Търново първият, който започнал да произвежда пиво след Освобождението, бил Ангел Гарчиков. Той обаче не успял да продължи и прекратил своето начинание. В онзи период произвежданото пиво било скъпо за гражданите и само най-богатите можели да си позволят този лукс. През 1891 г. синовете на известния търновски фабрикант Хаджи Славчо Паскалев с подкрепата на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов построили фабриката Братя Хаджиславчеви и Сие, от която води началото си пивоварната Болярка.

Ломското пиво

През 1894 г. се появявил и пивоварният завод в Лом с основатели чешките братя Милотин и Хозман. Той бил построен от ломския майстор-строител Русин Петров по план на известния тогава технолог-пивовар в Чехия и Австрия Мамер, близък роднина на Милотин. В първите години от своето развитие пивоварната достигнала годишно производство от 1 млн л.

Снимка от Изгубена България - на чаша бира, европейската традиция е вече в бита на българитеЛюбимата бира на всички българи - Загорка

През 1902 г. в Стара Загора отворила врати „Бирария"-та - пивоварната фабрика на д-р Кожухаров, който завършил медицина в Прага. През годините фабриката преминавала през различни етапи – през 1919 г. тя била реставрирана от братя Златареви и носила името „Тракия", а по-късно, през 1958 г., по предложение на специалиста пивовар Андрей Брашованов, била отново обновена и приела името „Загорка".

Производството и консумацията на бира в годините на социализма

По време на социализма всичките заводи за пиво в България били национализирани. Освен традиционните "Загорка", "Шуменско пиво", и "Ломско пиво", започнали да се произвеждат нови марки - в столицата "Столично пиво " и "Светло пиво", в Мездра "Леденика", а в Благоевград "Пиринско пиво". Тогава в много от бирите плуваше мътилка с изключение на "Загорка" и "Шуменско пиво", които бяха дефицитни за простосъмъртния българин и се намираха само в големите градове, и то в големите магазини. Особенно трудно се намираха през лятото, когато поемаха към морето, за да задоволят питейните потребности на стотиците хиляди курортисти, българи и чужденци.

Българската бира през 21 век

След промените през 1989 година и последвалата приватизация в България инвестираха някои от най-големите бирени концерни, като Carlsberg, InBev и Heineken. Бирените заводи бяха модернизирани. В момента основни производители на бира в България са Болярка – ВТ, Загорка АД, Каменица АД, Карлсберг България и Ломско пиво. В лицето на Загорка АД, Каменица АД и Карлсберг България родният пазар на пиво е представен от три от най-големите световни производители на бира – Хайнекен, Anheuser-Busch InBev и Карлсберг.



Последна промяна от събота, 11 юни 2011 г. 00:06ч