|
животът -
улицата
|
|
Лили Тодорова
|
Всеки ден – борба с държавата, с местната власт и с най-близките
“Гладният човек е половин луд” – с тези думи Невена парира опитите за любезности от вида “нямаше нужда” – “не сме гладни” и разполага пред всеки по парче топла баница. Вече с пълни уста гостите имат възможност да похвалят продуктите на фермата в тяхната завършена цялост. Всичко е прясно и истинско – и яйцата, и млякото, и сиренето, и маслото. “Май сте сложили и кашкавал в плънката”, търся да налучкам хитрината на вкусотията. “Не, сиренето ни е кашкавалено” – смее се насреща ми Илийката.
|
|
Последна промяна от четвъртък, 29 април 2010 г. 20:42ч |
|
|
животът -
площад
|
|
Мадлен Петрова
|
|

Това си е половин век! Чудесно кръгло число, което ни дава цялата свобода на света, защото:
1. Децата вече са пораснали – изучили сме ги и работят, някои имат свои семейства, на други предстои – и във всичко това сме имали главното участие, като в работа, която човек е вършел с любов години наред и сега може да си отдъхне и да погледне отстрани на семейството и на живота си и да се порадва на резултатите.
|
|
Последна промяна от четвъртък, 29 април 2010 г. 20:54ч |
|
животът -
роднини
|
|
Зоя Маринчева
|
Моята баба на 71 години посети Капитолията в Остин, Тексас, през 2007 г.
Истинските чергари на глобализираното село
Има една група немлади българи, които са прегърнали глобализацията някак си без да искат.Те, обаче, не са обект на интереса на туристическите агенции, защото са крайно безнадеждна група. Огромната част от тях не знаят чужди езици и нямат много пари, но прекарват зимите в странство. Губят се из европейските летища, но не се отчайват. Здравето им не е перфектно, но тръгват, въоръжени с торби с лекарства. Те са на възраст между 50 и 80 години. Никой не ги закичва със здравец на летището, нито пък им полива вода на прага на къщата в деня на полета. Никога не са си мислели, че ще станат граждани на света. Веднъж пристигнали в новия свят, уседналите им души преживяват еуфорично щастие за месец-два, после балансират някак си между непозната рутина и екзотика на фона на ефирна носталгия, а на шестия месец заболяват от клаустрофобия.
|
|
Последна промяна от сряда, 03 февруари 2010 г. 22:18ч |
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща > Край >>
|
|
Страница 9 от 9 |