След време същият инж. Янко Янков започнал кампания за кмет на община Елин Пелин. Кандидатирал се от партията на Александър Томов, но понеже не получавал финансова подкрепа, се обърнал към приятели за спонсорство. Тасев обещал три тира с дървени стърготини, които Янков дарил за отоплението на детски градини и училища в общината, директорите още го споменават.

След като го избрали за кмет, Янков върнал жеста на Тасев и една от първите продажби на общината, за 50 хил. лв., била на 50-те дка в землището на Григорево, на които трябвало да се премести фабрика "Фурнир".

Двамата обявявили, че на новата площадка фабриката ще работи на газ и проблеми с екологията няма да има. А старият "Фурнир" в Дианабад ще бъде разрушен, за да израснат на негово място модерни сгради.

Спас и Асен се интересували от тези неща, защото най-добре от местните в Григорево знаели какво ги заплашва. Асен ходел често със Спас до гара Пионер, за да взимат дървен материал за дърворезбите му, а там и до днес живее приятелят му - Сули Сеферов.

Чували били, че като млад Тодор Живков работил в тази фабрика, затова не могла Людмила Живкова да се пребори и да я разруши. „Ами, тя беше толкова силна във влиянието над баща си, че е малко вероятно да не е могла да постигне това, което десетки художници искаха от нея", цъкат невярващо и Асен, който е бил в най-близката охрана на Тодор Живков, и Спас, който пък неведнъж е влизал в кабинета на първата дама на социалистическата република. Увереността си допълват с други квартални легенди - че в първия блок живеел Огнян Дойнов, „то за члена на Политбюро не го бутнаха тоя завод, та за нас ли"...

"И аз съм се подписвал с художниците. Те с години се бореха това (както наричат фабриката) да бъде очистено", връща лентата Спас. „Златка Кожухарова, по държавни комисии като ходех, все ми казваше: не можеш да си отвориш прозореца, така просто не се живее".

Асен го допълва с примери от дома на Сули Сеферов, чиито картини с лични послания са на стената в хола на любимата къща в Григорево.

За да я построи, Асен си купува общински парцел. Оттам са корените му и макар той самият да е роден в София, предпочита уюта на селото пред шумната лудница на столицата.

Идилията в Григорево започва в ранна пролет,

когато ливадите зеленеят, изпълнени с водни огледала, крякат жаби, но царуват гордите осанки на първите щъркели, с които полето е осеяно. Щъркелите и зеленината отклоняват от пътя и млада адвокатка от София, минавала случайно през Григорево на връщане от оглед на къща, която щяла да купува в друго село. Сега дъщеричката ѝ се радва на хубава къща с басейн.

"Парцелът се наложи втори път да го купувам заради чиновническа грешка. Казах, жив да не съм, ама и трети път ще го купя, колкото и да ме притесняват", разказва Асен. И сам гради къщата. Един старец му разкрива разни майсторлъци, после продължава сам. Затова толкова цени и обича тази къща.

"Ще направя завещание, че оставям къщата на моите наследници, но никой да няма право да я продава или разрушава", зарича се Асен. „А ти представяш ли си това – да ти дойде пред дома този цирей (има предвид завод "Фурнир"). Тогава си мислех, че нищо не може да се направи. Обиколил бях всички кабинети".