КОНКУРСИ

СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.

Публикации Стани Четен Автор  20 май - 19 юни

Публикации Стани Четен Автор - 20 юни- 30 юли

Клуб 50+ пътувай

Мотиви Турс - туристическата агенция, която направихме за вас

Почивки на море в Гърция

Почивки на море в Турция

Златна есен 2012

Клуб 50+ препоръчва

Zadrujno.bg - първият български сайт за колективно пазаруване

 

Информационен бюлетин

Игра НАМЕРИ

Ключовата Фраза НАМЕРИ и всяка седмица награда-изненада СПЕЧЕЛИ!

Публикации от текущата седмица

Анкета

Обичате ли шоколад?

Как ние бягахме, а фабриката ни гонеше...
животът - фамилия
Татяна Стоянова   
понеделник, 21 февруари 2011 г. 22:08ч
Посещения: 1424

И сега, след като битките са приключили, Асен обяснява разпалено, че да се построи на 70 м от къщите фабриката е престъпление към местните хора - ще разбие цялата инфраструктура, ще прогони спокойствието с шума на гатера, който няма как да бъде шумоизолиран.

         

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Свикали събрание, след като вече общината продала парцела. "Тогава, в салона на общината, председателят на ОбС Трайчо Цветанов ни каза: „Не сме дошли да ви питаме, а да ви кажем, че тази фабрика ще се открива и ще има много работни места". Никой не се интересуваше какво искат хората", обобщава Спас.

По това време в столичен вестник все още описвали геноцида над живеещите на гара Пионер. Местните се разшетали, разлепили статиите на кръст по селото, а в средата поставяли портрета на председателя на ОбС Трайчо Цветанов.

Направили ново събрание, създали сдружение, организирали подписка, с която всички жители се обявили против завода, но след като я внесли в общината, молбата им отишла в кошчето. Последвало ново писмо с приложени подписите на хората. Съветниците не си променили мнението: „Заводът ще се строи".

Валя Салех била двигател на протестите, на същата улица е родната ѝ къща, там живее майка ѝ. Братовчедка ѝ Нона Йотова я подкрепяла – нейната майка също е от Григорево.

Две обстоятелства направили възможно спирането на проекта

Първо, в документите, с които сдружението се снабдило, открили противоречие с Наредба № 7 на здравното министерство, където е фиксирано отстояние от регулацията за такъв строеж поне 100 метра. А фабриката ги нямала. Първата надежда се разбила, когато в нарушение на закона главният санитарен инспектор намалил това отстояние. Тогава се обърнали към "Господари на ефира". Настъпило затишие, а след по-малко от две години били убити кметът Янко Янков, а по-късно и неговият приятел Александър Тасев. Чак тогава замразили проектите за строеж.

По същото време със заповед на началника на РИОСВ фабриката до гара Пионер окончателно била спряна. Днес в двора й играят деца.

Все още обаче парцелът в Григорево си има всички разрешения за строеж. Надеждата на местните е, че сроковете им са изтекли и никога няма да се построи нещо като "Фурнир".

Асен: готов бях за военни действияНа въпроса какво са си представяли, когато е била реална перспективата този завод да се извиси пред прозорците им, двамата са изчерпателни:

Асен: „Нямаше да дойде или аз нямаше да съм жив. По този въпрос сме единодушни с приятелите ми. Военни действия щяхме да предприемем, ако не подействаха другите начини. Защо да живея така, ами това е кошмар, който ме преследва?"

Спас с проектите за иконостас за църквата “Висарион Смоленски”. И част от иконостаса в църквата в Рилския манастир е дело на неговите ръцеСпас: "Имах доста връзки в завода, защото резбата без дърво не става, затова оттам дълги години взимах материал. На стария директор, инж. Галанов, даже резбован таван съм му правил в къщи. Но моите колеги толкова години пропищяха от тази смрад. Така че ми беше ясно, ако дойде в Григорево, какво ще стане. Хайде, моето е лесно, аз не съм оттам, колко ми е да продам къщата. Но Асен е по-навътре в този проблем. Той си е свикнал с живота на това място. Бях стигнал по едно време дотам да се откажа да довършвам къщата".

Спас признава, че бил отбой и оставил Асен да води битката. Той си живее в къщата на академиците Цаневи на „Оборище" (баба на жена му е голямата поетеса Бленика, съпруга на акад.Георги Цанев). Къщата в Григорево им е по-скоро вила.

В последните години Спас със съпругата си Светла Цанева, гл. експерт в НИМ, са се специализирали в консервацията и реставрацията на антики В дните на протестите се отчаял от поведението на кмета и общината, решил, че всичко е загубено и се отдръпнал. Малкият реванш идва сега с признанието, че няма на света човек, който да уплаши приятеля му. Асен пък не се сърди, „те художниците имат по-ранима психика, огъват се".

Дали са спокойни, че този проект няма да се възкреси? В България не може да си спокоен за нищо, смята Спас. Но нещата според него са се променили, затова се е заел да оправя покрива.

На тръгване от дома на Асен картината на стената ме изпраща със светлия поглед на Сули Сеферов. До себе си художникът е нарисувал домакина. Това е подаръкът на Сули за 60-я рожден ден на Асен. В платното и двамата са се запътили към митичната страна Аркадия, която още като младежи си обещали да открият наяве и да заведат там децата си. И днес вярват, че това ще се сбъдне!

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови


Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:



Последна промяна от вторник, 22 февруари 2011 г. 17:56ч