„И сам воинът е воин!" е казал народът. Има случаи обаче, в които битката се печели само от цяла армия.
За щастие Султана не е съвсем сама, защото освен съпругът ѝ, в това начинание тя има подкрепата и на трите си деца – двете ѝ дъщери и синът ѝ. Още преди Ради да стане част от техния живот, освен че намират информация за приемната грижа в другите държави, нейните деца твърдо застават зад решението ѝ да приеме в дома си чуждо дете.

А сега дъщеря ѝ, която живее в Бургас, помага по телефона в уроците по английски на Елена – най-голямото от

трите деца, за които в момента се грижат Султана и Митко

Държавната агенция за закрила на детето, законът и правилникът за неговото прилагане най-сетне са готови и започват да действат и да дават реални резултати. Семейство Фотеви отново заявяват желанието си да бъдат приемни родители. Този път преминават през всички задължителни етапи на одобрението. Султана е доволна от предварителното проучване, което им е направено.
– Специално за мен проверката беше много сериозна – казва тя, – така и трябва да бъде!

Преминават и задължителния курс на обучение за приемни родители. Тя споделя с останалите опита си при отглеждането на Ради (както и на собствените си три деца) и се запознава с опита на други приемни родители. Научава новости, които ще ѝ бъдат в помощ при осъществяването на една от най-големите цели в живота ѝ – грижата и образоването на децата, останали без родители.

Семейството вече отговаря на всички законови изисквания. Какво се случва после?
– Много чаках аз, но благодаря на Бога, че такива добри деца ми се паднаха.

Дълго чаканото обаждане от Агенцията за закрила на детето най-сетне идва. А когато ги извикват там, се оказва че им предлагат да приемат не едно, а три деца.
Желанието на майка им (починала след дълго боледуване) било децата да не се разделят. Но възрастовата разлика между тях изисквала те да бъдат настанени в три различни социални институции.

Султана и съпругът ѝ се съгласяват да приемат в дома си и трите деца – двете момченца Слави и Ангел и тяхната сестра Елена.
Много скоро приемните родители разбират, че задачата, с която са се нагърбили не е никак лесна. Децата нямат никакви хигиенни навици, липсва им елементарно възпитание. Да не говорим за изоставането в учението.

– Когато отидох да ги взема от дома, където е починала майката – спомня си госпожа Фотева – бях направо потресена. Мръсно, целият апартамент мирише, не можете да си представите какво заварих. Разбрах, че баща им се е отказал от тях, когато станало ясно, че майката е с ракови разсейки по цялото тяло, и ги изоставил. Жената била на легло почти две години, а през това време децата са се отглеждали сами. Можете да си представите как!

Въпреки тежката ситуация, приемното семейство не се отказва. Те се заемат да научат децата на хигиена и ред.
– Много е важно човек да свикне да бъде чист, да се мие, да се изпере, когато се налага... Това са битовизми, но те са много важни и мога да кажа, че в това бързо имахме резултат, – явно доволна от постигнатото Султана се усмихва.

Голяма гордост за нея е 14-годишната Елена, която ѝ помага в домакинската работа със завидна сръчност и желание. Освен това момичето притежава остър ум и бърза мисъл, които, насочени в правилната посока, ще ѝ помогнат да израсне достойна и успяла личност.

Не толкова бързи обаче се оказват резултатите в учението. Тук трябва да се проявят повече търпение, педагогически усет и упоритост – както от децата, така и от приемните им родители. Постепенно с общи усилия започват да създават навици за учене, за писане на домашни, отговорности към учебните задачи.

След като прочита първите няколко книги заедно със Султана, на Елена ѝ харесва и тя започва да чете много. За последните две години е прочела над 40 книги!
Брат ѝ Ангел, който в момента е в III–ти клас, показва склонност към рисуването. Опитва се да копира големите художници и постига наистина добри резултати. Той също обича да чете, макар и не така активно, както сестра му. От кратката ми среща с него разбрах, че в училище се справя добре, обича математиката и дори помага на децата, които имат затруднения.

Най-малкото от децата – Слави (на 6 г.) все още не е разкрило талантите си, но Султана е сигурна, че и у него има голям потенциал и скрити възможности.

Проблемите...

Крайъгълният камък в отношенията се оказва дисциплината. И няма как иначе да бъде – две години децата са живели според собствените си разбирания за добро и зло, без някой да упражнява контрол върху тях. Елена е овладяла до съвършенство уличния жаргон, непокорна е, не е свикнала да се съобразява с другите, а това създава проблем в общуването. Като прибавим и „трудната" тийнейджърска възраст, в която е отскоро, става ясно защо тя не иска да приема съвети, избухва неконтролируемо и повишава тон.

Ситуацията се усложнява, отношенията също. Преди около месец Султана е на ръба да се откаже от борбата, защото чувства, че няма сили да се справи сама. Отново търси помощ от институциите.

И този път помощта идва от една немска фондация наречена „Приятели".
Българският клон на това сдружение често организира сбирки на приемни родители – да споделят своя опит, да се посъветват и да обсъдят наболелите въпроси. Една от целите на фондацията е да предлага специализирана помощ в решаването на проблеми от всякакво естество. Когато Султана отправя молбата си към тях, те изпращат социален работник, който започва работа с Елена.

Като казвам социален работник искам да уточня, че става дума за младо, усмихнато момиче, с което успявам да се запозная. Въпреки кратката ми среща с нея, не мога да не забележа професионализма и желанието ѝ за работа.
Султана потвърждава наблюденията ми:
– Тя идва един път седмично и смело мога да кажа, че много ми помогна – успя да научи Елена как да се владее, да се контролира, накара я да се вслушва, когато ѝ се говори... много постигна това момиче! Мисля, че с нейна помощ ще успеем да се справим.

Усещам открито изразената надежда, но ми прави впечатление и твърдостта в гласа на госпожа Фотева. Мисля си, че няма начин да не успеят, след като желанието им е толкова силно. Сигурна съм, че с тяхна помощ Елена ще оцени собствените си качества и ще се научи да ги използва за добро.

Минали са повече от два часа от началото на нашата среща, а има още много неща, които искам да науча, и много въпроси, които искам да задам. Мислено си обещавам, че това няма да бъде последната ми среща със Султана, Елена, Ангел...

Когато ме изпраща до вратата, госпожа Фотева казва:
– Дано да си успяла да усетиш каква е моята цел. – Усмихвам се и кимвам, но тя продължава – Искам тези деца един ден да бъдат успели хора. Искам да израснат със самочувствието на истински българи.

Не ми остава нищо друго, освен да кажа:
– Пожелавам ти го от все сърце, госпожо Фотева!