Как скрепихте отново връзката си, как залепихте стъкълцата след болката?
Много трудно. От страданието нещо се пречупва в теб.

Защо се появявиха тези обвинения към съпруга?
Защото това дете го имам с него, а той не беше до мен! Изживявах всичко на свой гръб. Аз не съм имала желание да се женя втори път, за мен това е втори брак. Имам дете от първия брак и не съм искала да се женя, той настоя. Беше ерген и трябваше да родя. Слава Богу, че можех, защото за това няма гаранции. И се оказва, че аз раждам, спирам работа, спирам всичко, зарязвам цялата си фамилия, напук на всички се женя. И се оказва, че детето не е в ред – ужас! Бях смачкана тотално.
Ей го сега това дете, което е страхотно! Но аз съм му треперила всеки ден, денонощно съм бдяла. И много се учудвам на актриси, на певици - родила и на двайстия ден тръгнала да участва в шоу-програми. Ама как, нали е пълно с вируси, с бактерии, с какво ли не? Ти нали след това може да го предадеш на малкото си бебе, което няма имунитет? На мен през ум не ми е минавало за сцена, за публика, бдяла съм денонощно над детето си.

Кой ви подкрепяше през този период?
Никой, абсолютно никой. Мъжът ми все е някъде! Бях сама в Унгария, една дума не знаех на унгарски. След време проговорих езика, но това стана постепенно. Минало ми е какво ли не през главата, но аз така съм устроена - да се радвам на всяко нещо.

Сигурно сте изградили силна връзка с детето си?
Да, дори прекалено силна. Понякога си давам сметка, че го натоварвам с изисквания, питам се какъв е смисълът да го натискам да учи толкова много. Той е малък все още и е много чувствителен. А да знаете как рисува! Събира очите на големи художници. Миналата седмица си дойдох от Белгия, там учителката по английски им беше дала да представят във формата на пица деня си. Оказа се, че единствено той е изпълнил задачата. Аз само му купих картона, а той си го очертал с грамофонна плоча, разграфил го и рисувал. Като го занесъл, госпожата естествено го взела, за да го показва.

Ходил е на много места от малък, посещавал е дворци, различни музеи. Самата аз имам усет към рисуването, това е моето хоби, а явно и той в себе си е имал нещо заложено. Не гледа от другите, не ги повтаря, а си измисля. В Германия ходеше при двама художника, единият рисуваше огромни платна. Според мен от него Адам придоби смелостта, че всичко може да се прави голямо. От него научи и комбинацията на различни бои. В София посещава занятия във Френския институт, наскоро участва и в проява в Художествената академия, където беше единственото поканено дете. Лекторката индонезийка хвана ръката на Адам, показа му как се взима горещия восък и той като започна, събра очите на всички.

Правили ли сте опити с музика?
Адам е много музикален и танцува страхотно. Но това си го знаем само ние. Той и без това достатъчно уроци взима вече, пускам му вкъщи всякаква музика, предимно класическа. Аз съм учила класическо пеене и от малка ме водеха на опера и оперета, баща ми държеше на това.

С какво се занимаваха вашите родители?
Професията на майка ми сега я наричат дизайнер, тогава конструктор-моделиер. Тя измисляше модели, занимаваше се и с шиене. Със сестра ми винаги сме имали различни дрехи от другите деца, защото тя ни ги правеше. И досега не смятам, че щом нещо е модно, и аз трябва да го имам. Напротив, искам да съм различна.

Всеки артист се стреми да е различен – как се постига това? Помагат ли ударите под кръста?
Аз залагам на колегиалността. Бях много възмутена преди време, трябваше да правим коледен концерт и на репетицията бяха всички от групата, отиваме на самия концерт – няма го единият музикант, отишъл на снимки някъде. А има соло, което трябва да свири. Барабанистът също го няма и той някъде отишъл. А е дете на известен музикант, от гилдията е, така да се каже. За мен такова поведение е безобразие. Когато аз поема ангажимент, не мога да не отида. В личния си живот всеки е свободен да прави, каквото иска, но един музикант, когато е обещал нещо, трябва да го изпълни. Или поне не обещавай.
Идвала съм от чужбина само за едно участие, когато Жоро Минчев почина. Той мен много ме обичаше. Не знам защо, но при един от първите ми концерти той ме целуна по бузата и каза – успех. И излезе на сцената. Аз това никога няма да го забравя. Когато той почина, бях в Унгария, беше ми много мъчно. Васко Кръпката се свърза с мен и ме попита дали ще дойда да пея на първия концерт "Цвете за Гошо". Дойдох само за концерта и се върнах обратно. Без никакъв хонорар, а той се чувстваше неудобно, че не ми били написали името на афиша. Казах му – не съм дошла за реклама. Говорила съм по унгарско радио за Георги Минчев, мен това ме е вълнувало.

Изграждането на собствен стил през какви колебания мина?
Харесваха ми големи музикални проекти, но като ги свирех само с китара, пак звучаха. Това като че ли е моят стил, не че не съм пяла и с биг-бендове. В студиото можеш да поканиш и голям симфоничен оркестър, но хайде направи го с един инструмент, с един глас и да те хареса публиката...
Такава е и песента Ronsard, на която ще правя промоция на 22 март в джаз клуб в София. На обложката е оригиналният сонет на стар френски, в превод на д-р Лили Панова на български, илюстрирана е с наши рисунки – мои и на Адам. В чужбина вече имаме успех – американец, продуцирал над 250 албума и член на много престижни световни музикални журита, обяви Ronsard за сингъл на деня в края на годината.

Мислила ли сте да участвате в Евровизия?
Не, защото това трябва да песен, мислена точно за Евровизия. Не ме блазни, защото първо знам, че никога България няма да спечели, аз самата нямам такива претенции и трето – знам, че България няма да изпрати мен, защото аз не бих платила на хората сим-карти, за да гласуват за мен. Както досега никога не съм плащала на журналист да пише за мен, на режисьори да ме снимат или пък на радио, за да ми въртят песните – никога. А колко неща съм виждала...