Била ли сте ощетявана от колеги?

Не знам дали съм ощетявана. От Лили Иванова със сигурност. На един концерт в Русе трябваше да участваме заедно. По принцип аз не питам кои са другите, защото това не е моя работа. И като професионалист съм смятала, че не е важно и коя съм поред – втора, трета, последна, няма никакво значение. И за този концерт пътуваме с Васил Найденов и режисьор от телевизията, на площада в Русе двамата правим концерта, а на вечерята ми съобщават, че Лили Иванова попитала кой друг е в програмата и като казали Роси Рос, тя заявила: "С Роси Рос няма да пея". Вероятно очаквала да ме отстранят, организаторът обаче държал да участвам и се отказали от нея. Сигурно има и други подобни случаи.

Имали ли сте конфликт?
Не, никога. Нямам представа каква е причината, аз все пак съм била по-млада, по-нова. Въпреки че според мен няма значение кой колко е млад. Всеки може да си върши работата. Всички сме толкова различни, както и публиката е разнообразна и има нужда от различни изпълнения.
Аз съм плащала за текст, колкото и на Лили Иванова взимат. Давала съм си всичките пари, за да имам мои песни, защото не можеш да пееш само чужди кавъри. Друг ще отиде да си купи коли, имоти. Аз живея в адски малък апартамент и ми е много тясно до ден днешен. И си мъча детето.
Но не е имало друг начин. Сега си пиша сама песните, но явно е трябвало да мине този период, все пак е опит. Тогава не съм мислила, че един ще композирам и ще си пиша сама текстовете. Прописах стихове, мъката си удавих!

Мъката ли ражда тази поезия?
Мъката ражда какво ли не... Много ми е интересен животът. Мъжът ми ме кара да напиша книга за живота си като певица.

Имам толкова интересни срещи с известни личности, лични преживявания с тях. Спасявала съм живота на някои.

Какво ви свързва с Хачо Бояджиев?
Хачо Бояджиев ме е хвърлял във висините, но и в пропасти. Бил е прав, но аз не съм го разбирала. Една година бях поканена на наградите "Златен пъпеш", снимаше се и директно се предаваше по телевизията. Отивам на репетиция, но никой не ми е обяснил какъв е характерът на вечерта. Избрала съм да пея една песен "Бъди благословена" от Борис Чакъров, много хубава песен, любовна. И не си давам сметка, че шоуто е комично. Тогава на репетицията на моята песен виждам Хачо Бояджиев да влиза в залата и да казва: "Роси Рос няма да участва с тази песен". Аз се обидих и си тръгнах. Не му говорих шест месеца. Обаче вечерта в къщи си пускам телевизора и виждам, че моята песен въобще не е подходяща. Бях се обидила, но той е бил прав.
Той е и причината аз да се върна в България. Преди няколко години, вече изявявайки се в Унгария, ми се обади мениджър към Театъра на армията и ме покани на тяхно турне. На мен така ми беше домъчняло! Дойдох, след това направихме още едно турне. Една вечер съм при Астор, вечерям в неговия ресторант. Той прави с мен един много интересен номер. Виждам Хачо в ресторанта и той казва: три приятелки имам в чужбина, едната е в Унгария, но един път не ми е звъннала. Стана ми неудобно, беше прав. Покани ме да участвам на Нова година в "Полет над нощта" на живо. Имаше месец и половина дотогава, но останах, не се върнах в Унгария. През това време започнах да си записвам песните, които там бях измислила. Почнах да организирам първата си стихосбирка, след това и втората тръгна. Мъжът ми казва – ти защо си отиде? Отговарям му – отидох за едно турне само, не съм мислила, че ще остана. Трябваше детето да почне училище, то пък тръгна в друга държава. Реших, че е по-добре да съм си тук.

Певческата кариера за колко време беше прекъсната?
Не много. За пръв път след раждането на сина ми пях на една голяма сцена в Унгария, докато бебето беше в количка, някъде седмия-осмия месец. Разхождахме се и нещо като ме зачовърка, щеше да се открива някакъв парк. Не издържах, отидох при тонрежисьора и на английски, не говорех унгарски още, му казах – аз съм певица, ще ме пуснете ли една песен само да изпея. Така, с количката, с бебето. Върнах се до нас, преоблякох се, взех и рекламни картички. Дадох му плейбеци и казах, когато е удобно, тогава да ме пуснат. Идват всички официални гости, тържествено, кметът ще открива парка. И по едно време обявиха мен, певица от България. Изпях една песен и тръгвам да слизам от сцената, обаче публиката продължава да пляска. Организаторът само ми сочи диска отдолу и пита – кажи кои други да пуснем. Това ми беше първото връщане на сцената. После сменихме града, карали са ме да свиря на живо с китара. Всяко участие започвах с една българска народна песен на живо, акапелно.

Как се коментираше фактът, че българската певица е унгарска снаха?
След този концерт, който така инцидентно се случи, отидохме в друг град. Един от журналистите бил в ротата на съпруга ми и с неговия началник разговаряли. Той поискал да се срещне с мен. Аз живея инкогнито там, никой не ме познава. Това ми беше първото интервю за унгарската преса. Остана страшно впечатлен, видя български вестници, пуснах му мои записи от видеокасетите. Изпях му една ария, почерпих ги с торта и може така да се каже – бяха купени. Интервюто излезе на първа страница в унгарски вестник и заглавието беше "Българска поп-звезда живее инкогнито в Унгария".

Започнаха да ме канят, мъжът ми в началото превеждаше, защото ако не знаеше някой английски, нямаше как да се разберем. След време в една унгарска телевизия такава скрита камера му направихме на мъжа ми, че това беше най-гледаното предаване.

Значи и офицерите могат да бъдат изненадани?
Аз го доказвам. Режисьорът ми повярва, телевизията в Будапеща отделно след това и документален филм снима за мен.

Унгария какво е за вас?
В професионален план много ме разви, защото ми беше трудно и нямах на кого да разчитам. Никой не е чувал за теб, излизаш и пееш  – или трябва да ги спечелиш, или да слезеш от сцената. Всеки път си като на изпит. Там прописах, на седем езика съм писала стихове.
Пътувам в много държави, срещам се с българи – какво да ви кажа, има хора, които са се доказали и са успели. Но навсякъде завършват висшисти, навсякъде има университети. Вече много по-трудно се реализират младите българи, завършили в чужбина. Пак стигаме до това, че в България хората трябва да имат работа. Да имат възможност да се развиват, да работят тук, където е коренът им. ОК, те пътуват по света да правят бизнес, но никъде няма да се чувстват така, както в България.