|
животът -
общество
|
|
Клуб 50+
|
|
неделя, 14 февруари 2010 г. 20:36ч |
Къде бяхте в края на 1989 г.? Как ви подейства промяната, какви бяха тогавашните ви очаквания? А доколко досегашният резултат съвпада с тях? Участвахте ли или наблюдавахте процесите в обществото отстрани, пострадахте ли или спечелихте от тях? Съжалявате ли за нещо? Кой е най-приятният ви спомен, свързан с изтеклите 20 години? Кое е най-смущаващото ни преживяване? Каква е личната ви равносметка за тези две десетилетия? Така си представяме въпросите, на които бихме желали да получим отговори и да ги публикуваме в „Клуб 50+”. Надяваме се по този начин да успеем да опишем българските 20 години преход, пречупени през личната съдба на хората, които са ги преживели в "разумната" част от живота си. Каним да участват хора от всякакви професии и с различни съдби, като не е задължително те да са прехвърлили 50-те си години – достатъчно е в началото на промените да са били толкова зрели, че да са имали право да вземат самостоятелни решения и да правят своите избори. По-долу публикуваме първият разказ – на Павел Лазаров, който в момента живее и работи в италианския град Тревизо.
|
|
Последна промяна от четвъртък, 29 април 2010 г. 19:38ч |
|
|
животът -
общество
|
|
Клуб 50+
|
|
сряда, 10 февруари 2010 г. 13:52ч |
Случва ли ни се често да бъдем адресати на подобни обръщения? Комай вече не. Особено в по-малките селища, обезлюдени от кризата и от емиграцията. Гражданският патос в публичните отношения като че ли остана далече назад, в първите години на демократичния преход, а сега стои някак демоде.
Най-много някой активист на партия от лявата част на политическия спектър в пристъп на вдъхновение да излее разсъжденията си по болен въпрос и под горното заглавие да ги тиражира по колони и дървета край автобусната спирка, павилиона за вестници или кварталния магазин.
|
|
Последна промяна от четвъртък, 29 април 2010 г. 19:56ч |
|
животът -
общество
|
|
Мадлен Петрова
|
|
сряда, 30 септември 2009 г. 23:00ч |
|

Това си е половин век! Чудесно кръгло число, което ни дава цялата свобода на света, защото:
1. Децата вече са пораснали – изучили сме ги и работят, някои имат свои семейства, на други предстои – и във всичко това сме имали главното участие, като в работа, която човек е вършел с любов години наред и сега може да си отдъхне и да погледне отстрани на семейството и на живота си и да се порадва на резултатите.
|
|
Последна промяна от четвъртък, 29 април 2010 г. 19:54ч |
|
|
<< Начало < Предишна 31 32 Следваща > Край >>
|
|
Страница 32 от 32 |