Това четиво не е за скептиците и песимистите

И със сигурност, ще бъде отхвърлено от тях. Но въпреки това, реших, че ще поема този риск, в услуга на всички онези, които имат отворено съзнание и са готови да се вгледат в духовната си същност и сила, за да направят живота си по-добър, по-пълноценен и по-богат.

Всички ние, независимо от професията и знанията си, независимо от потеклото и разбиранията си, имаме една и съща вътрешна сила – нашето подсъзнание. Дори и най-големите скептици знаят, че човек използва малка част от потенциала си, докато по-голямата и същинска част остава скрита и неизползвана.

Векове наред човечеството е загърбвало вселенската си същност, за да развива обсебващата материална среда на земното си съществуване. И много успешно се е справило с тази задача – повечето хора все още очакват някой „отвън" да разреши проблемите им. Същите тези проблеми, които сами са създали.

Не искаме да поемем отговорност към самите себе си, а очакваме някаква външна сила да го направи.

Прекарах много време в търсене на истината – в книгите, в интернет, в разказите на близки и приятели, в случки от реалния живот – и продължавам да я търся. Но съм убедена, че силата на мислите ни е несравнима, с която и да е друга позната ни сила. Нещо повече – нашите мисли могат да създадат нашата реалност. Ако поддържаме в съзнанието си положителна нагласа, то тя неминуемо ще доведе съответстваща реалност за нас.

И обратното – ако сме отрицателно настроени, поставяме пред целия си живот знак минус.

Мислите са вибрация

Честота, с която вибрират те, привлича подобни честоти. Ако си мислите, че сте жертва, то вие ставате такава, ако си мислите че сте победител, такъв е и отговорът на Вселената към вас. В зависимост от полето, което създават мислите ви, е и заобикалящият ви свят. Хората, които срещате, нещата, които ви се случват, работата, която работите – всички те са част от живота ви, защото вашите мисли са били на една и съща честота с техните.

Това е като с радиостанциите. Настройвате приемника на джаз и слушате джаз, няма как да слушате класическа музика. Или ако настроите радиото на честотата на някое немско радио, не можете да слушате новини на български език...

Същото се получава и с мислите, които непрекъснато се появяват в главата ни.
Може и да сте забелязали, че за около минута ни спохождат стотици мисли. Ясно е, че не можем да контролираме всички тях. Някой дори не можем да уловим и да отчетем, че са били в подсъзнанието ни и че са били наши.

Ето защо трябва да създадем обща положителна нагласа – като цяло очакванията ни, реакциите и усещането ни към света да бъде позитивно. И тогава негативните мисли, няма да имат силата да създават реалност, защото нашата обща мисловна нагласа ще бъде положителна и съответно, много по-силна от тях.

Въпросът не е в това какво ни се случва,

а в това как го възприемаме и каква е личната ни реакция към него!
Сигурно сте забелязали, че има хора, при които нещата се получават, като че ли без никакво усилие. Те не обмислят сложни планове, не се терзаят, не работят до изтощение... но въпреки това, всичко при тях се получава много по-добре отколкото при другите. Защо е така?

Защото тези хора имат положителна нагласа, те са сигурни и уверени, че всичко ще се подреди по най-добрия за тях начин. Тази тяхна позитивност и увереност им носят успеха, който другите постигат с много усилия и безсънни нощи.
Ако съумеете да поддържате в мисълта си вибрацията на успеха, ще имате успех навсякъде и във всичко.

Преди време получих интересна поръчка от мой клиент. Вечерта, в която ми се обади, той даде само най-обща информация за това, което иска, и тъй като беше нещо по-сложно от обикновено, аз се притесних. Разбира се, не го показах, даже напротив заявих, че няма проблем и всичко ще бъде направено както той желае.

След като затворих телефона обаче, започнах да се колебая – дали ще успея да подредя нещата, защото работата зависеше не само от мен, но и от други хора, за които аз вече имах нагласата, че са трудни за работа. Обадих се на мой приятел, да споделя притесненията си, поговорихме и аз завърших разговора с думите:
„Ясно, е че утре ще бъде много тежък ден... дано само да си заслужава усилията!"

Както можете да се досетите, следващият ден беше наистина изтощителен. И безрезултатен! Трябваше да се направят хиляди уточнения, да се проведат много телефонни разговори, и още толкова изчисления... В следващите шест часа, бяхме ангажирани четири човека, без пауза дори за кафе... И когато в ранния следобед, всичко беше готово и трябваше да се видя с клиента за подпис и финал на сделката, той се обади и каза:
„Съжалявам, но току-що разбрах, че няма да имаме нужда от това и ще те помоля, да анулираш документите...!"

Разочарованието беше огромно. Аз лично изпитах и вина, защото ако не бях си позволила предишната вечер, да „пророкувам" колко тежък ще е деня и дали ще си „заслужава", нямаше да сме загубили шест часа нерви и усилия, за нулев резултат...

Бях допуснала мислите ми да вибрират на честотата на съмнението и неуспеха. И точно това бях получила в замяна!

Имах два варианта на реакция. Първо – да продължа да мисля негативно и да съжалявам за пропуснатия шанс. Второ – да забравя за отказаната поръчка и да се замисля, как да променя нещата. Избрах втория!

Казах си, че независимо от провала на сделката, все пак в тези шест часа, научих много нови неща, които щяха да бъдат полезни за бъдещата ми работа. Освен това успях да погледна колегите си от друг ъгъл – макар, че и те бяха разочаровани от събитията, се опитваха да успокоят мен, вместо да се оплакват за собствения си проваления си труд.

Само след няколко дни, ми се обади друг клиент и то с много по-добро предложение...

Природата Е равновесие

Сигурно сте забелязали, че ако нещата не вървят и се поддадете на лошото си настроение, те се объркват още повече. Попадате в задънена улица и като че ли няма излизане от нея. Но истината е, че изход има и вие знаете най-добре какъв е той.

Една интересна притча, разказва за човек, доведен до ръба на отчаянието. Стоял той на един мост с намерението да се хвърли, заради многото неудачи, които го сполетели. Към него се приближил старец, попитал го какво прави и след като човекът, му разказал за бедите си и желанието да сложи край на живота си, старецът написал нещо на едно листче и му го подал с думите:
„Моля те да се прибереш в къщи и да прочетеш написаното. Пък утре, ако все още искаш, ела и скочи от моста."

Прибрал се човекът, отворил листчето, а на него пишело:
„Няма да е все така..."

След време, докато минавал по същия мост, мъжът отново видял стареца. Поздравил го, благодарил му и му разказал как всичко си е дошло на мястото. Споделил, че в момента има много пари, добра работа и семейство, които го карат да се чувства щастлив и доволен. Старецът го изслушал, а след това казал:
„И все пак не забравяй – няма да е все така..."

Един от основните природни закони е този за равновесието – за да получиш трябва да дадеш, за да бъдеш щастлив, трябва да правиш и другите щастливи. И ако някога нещата се влошат, най-добре е да помислим с какво сме предизвикали лошото, защото причината не е около нас, причината сме самите ние. И тъй като няма по-съвършена везна от Вселената, каквото и да правим ние, тя винаги ще има своя съответстващ отговор, който да държи везните изправени.

Как обаче да поддържаме равновесието около и вътре в нас?

Стига да си позволите да чуете вътрешното си „аз" и да направите това, което то ви съветва, ще успеете да достигнете хармонията. Нашето подсъзнание знае най-добре как да се справи с тази задача.

Научих интересен факт, които ме изуми и едновременно с това, ми обясни силата на „вътрешния ни глас". Лявото мозъчно полукълбо отговаря за логическото мислене. С него човек възприема около 7 впечатления за 1 секунда.
Дясното полукълбо е свързано с творческото мислене и с него възприемаме 10 000 впечатления за същото време. След което информацията се съхранява в подсъзнанието ни.

Резултатът – това, което знае нашето съзнание и това, което знае нашето подсъзнание е в съотношение 7 към 10 000. Казано с други думи, ако се доверим на съзнателната си мисъл, има голяма вероятност да вземем грешно решение, тъй като подсъзнанието ни, знае много повече и съответно би взело много по-адекватно решение. Стига да се научим да го слушаме и чуваме.

Вслушването в интуицията е сложен и труден процес. Той изисква упражнение и ежедневна работа, но не е „мисия невъзможна". Дали ще тръгнете на йога, дали ще четете Коелю или ще се учите да медитирате – няма никакво значение. Всеки сам трябва да открие своя път към... себе си.

А най-добрия катализатор за това, какво „мисли" подсъзнанието ни, са

чувствата, които ни владеят в момента

Ако изпитваме гняв, мъка, тъга или съмнение, това е симптом за негативна нагласа, която със сигурност ще донесе провал, неуспех и зле настроени хора в живота ни.

Но ако съумеем да превъзмогнем тези чувства и да ги заменим с радост, лекота и увереност ще привлечем към нас правилните ситуации, решения и подходящите хора, нужни за успеха ни.

Не е нужно да се напрягаме и тормозим, единственото, което би трябвало да правим е да се чувстваме добре и да не позволяваме на лошите чувства и мисли да ни обсебват.

Доверете се на доброто си настроение, създайте си добро настроение и всичко около вас ще ви отговори по същия начин. Ако се чувствате добре когато пеете – тогава пейте. Ако обичате природата – по-често се разхождайте сред нея. Ако обичате да се забавлявате – правете го. Ако ви харесва смеха – тогава се смейте!

За да бъдете щастливи, е достатъчно да правите нещата, които ви карат да се чувствате така. И стига да не наранявате хората около себе си и да поддържате равновесието, вашето щастие ще върви редом до вас, защото мислите ви ще вибрират на щастлива честота.

Колкото и по детски да звучи максимата от приказките, че доброто винаги побеждава злото, тя е истина.

Стига доброто да бъде нашата нагласа към целия ни живот!