Какво свързва вашето семейство с Франция?
- Ние всички сме сме франкофони. Марко още от дете, докато е пасал говедата на тяхната мера, докато другите деца са ритали топка, той е четял. Учел е френски самичък. Страстта му към книгата си остана докрай и даде големи плодове.

И двамата ни сина учиха в класическата гимназия. Големият ни син Атанас замина за Франция, след като завърши право, без да знае френски. Но за няколко месеца с изключително старание успя да влезе в крак със своите колеги. До такава степен вече го усъвършенства, че преведе много юридическа литература, включително европейското законодателно право.

Малкият син Младен след като завърши юридическия факултет, също отиде в Нанси, в центъра по Европейско право. И той не знаеше френски, но мина по тази голгота.

Големият наш актьор Апостол Карамитев трябваше да полага теоретични изпити за преподавател в НАТФИЗ и след последния изпит, възбудено сподели: "Разберете, много е важно за човек, през целия си съзнателен път, да прескача стъпала нагоре и да бъде принуден да преодолява себе си и да постига нови успехи. И съм благодарен на съдбата, че постави на пътя ми тези нови препятствия за преодоляване". Да, наистина, много е необходимо, независимо дали ще работиш дадената професия, или не. Това казвам и на моите студенти: никога не бива да се отказвате от изпити, кастинги, интервюта, конкурси. Дори да не влезете в тази професия, дори да не ви вземат, подготовката е важният процес, усилието да се надскочиш, да се владееш, да имаш волята да постигнеш нещо ново. И обратно, откажеш ли се един път, ти свикваш всеки път да си страхлив, да се отказваш и дръпваш все по-назад.

Какво пречи все още да нямаме наш представител по "високите стълбички" на международните конкурси, за "Оскар"-ите например?
- Тъжно ми е, че все още нямаме българин на тази пътечка, но ако се отделяха по-прилични средства за изкуство и ако управниците ни осъзнаваха какво значи духовно развитие на една страна и инвестиране в духовна сфера, съм сигурна, че няма причини да не сме там.
За съжаление в започналата административна реформа творците остават на улицата. Засегнати са театрите, производството на филми, къде тези хора да се развиват? Актьорите имат нужда от ежедневна тренировка, развитие и от реализация. Да вървят стъпало по стъпало нагоре. Е, да стане това, като почти всички завършващи отиват да продават чорапи и зеленчук?!
След четвърти курс остават на улицата и чакат някой да ги покани на кастиг. Това е тотален, категоричен геноцид. И въпреки това студентите ни учат всеотдайно, и пари дават за обучението си. Изкуството иска денонощно упражняване, а инструментът е тялото, душата, мозъкът на актьора, въображението.

Артистите са обречени на пазара на труда във време на криза?
- Сред най-обречените са. Навън могат да работят донякъде само куклените актьори, защото са лесно преносими, балетните, танцовите състави, пантомимата също. Но драматичните актьори трябва да имат перфектен чужд език. Няма как да се реализират навън, а в България пазар няма. И колко е цинично изискването на министерството на образованието да субсидира само тези вузове и специалности, които имат реализация след дипломирането - каква реализация да имат нашите актьори, когато вие им закрихте пазара? Пазарът го сринахте, как да се реализират? Значи няма да давате пари за тяхното обучение. Закриваме тези специалности, България остава без театрално и филмово обучение.

Тъжен край на това интервю?
- С нищо весело не можем да го завършим, а виждате, опитваме се няколко пъти. Няма светлинка в тунела.
Но, както Марко Семов пишеше, в критични за националното оцеляване времена всеки народ ражда своите родолюбиви синове, така у нас за кратък период се появиха Ботев, Захари Стоянов, Бенковски, Волов, Каблешков, а преди тях – Паисий. Тази мрачна епоха роди и нашия Левски...Надежда и оптимизъм винаги трябва да има. Но трябва и да се борим за тях.