Специалистка сте по маските - каква е маската на обществото ни днес?
- Няма маска, обществото ни е дълбоко апатично. Колкото и да е клише, смятам, че прословутите петстотин години робство в нашата история са оказали огромно, фатално значение върху еволюцията ни. И благодарение на нашия много силен ген да оцеляваме и на таланта, който има българският народ по природа, все пак се равняваме с Европа. Защото сме започнали с много силен старт и сме една много будна нация.

Но когато Европа се е развивала и минавала през епохи и стилове, ние сме били извън цивилизационните процеси. Сега трябва за броени мигновения да наваксваме пропуснати етапи. А и за съжаление нашите правителства, нашите ръководители и политици правят всичко възможно да ни връщат непрекъснато назад, унищожават всяка приемственост.

Следихте ли скандалите с флашките?
- Не, не мога да ги следя като политик, те непрекъснато бълват отвсякъде...

Питам ви като гражданин, като творец?
- Досадиха на хората, защото от едно ухо, случайно заслушано в телевизора, или зачетено око в пресата, тези флашки и документи нищо не им говорят. У народа остава усещането, че политиците ни занимават с глупости, вместо да ни водят напред и да обмислят развитието на България.

Но всъщност зад тези скандали се крият безброй политически манипулации, които водят и до икономически спекулации. Едни искат да ги разкрият, а други не позволяват това да бъде сторено и всичко това се повтаря безкрайно дълго, отблъсква хората. Прикриват се навярно далавери, незаконни постъпки, политическа безотговорност, но всичко това до народа не достига. Кавгите са за флашки ... и СРС-та, които не достигат до гражданското съзнание. Медиен хаос и мъгла...

Учудва ли това, че народът все си избира водачи, от които бързо се разочарова?
- Много пъти се говори и пише, че народът ни сам по себе си е с висок коефициент на интелигентност, но когато отива на избори, изглупява. Да, така е, но всъщност този мажоритарен изборен елемент, който партиите не допускат, за да може народът да си избира личности, в които вярва и след които да тръгне – той не съществува. Избираш партия, в листата й нищо не ти говорят някакви си имена, това са нагласени приближени, постилащи килимчета пред своите нови лидери. И всяка партия си избира най-удобните хора, които да сложи тук и там. Народът отива и гласува ей така, въобще, за една, или друга партия. Няма ги стойностните личности, след които да тръгне.

Вашият голям син Атанас Семов се хвърли в политиката като депутат и член на политическото ръководство на РЗС. Смущават ли ви скандалите, които стават там?
- РЗС е в една изключително неудобна и неравностойна позиция, защото те нямат властови възможности, нямат ресурсите на големите партии, срещу които изнасят документи и уличаващи факти. Помислите им са най-родолюбиви, в това съм убедена, но властващите партии държат всички медии в ръцете си. А медиите са най-великото оръжие, те наистина са власт, не четвърта, а много по-предна. Те реално манипулират общественото мнение. И представят РЗС във възможно най-жалка светлина, било чрез шоу програми и непристойни имитации, било чрез уж сериозни пресконференции, в които гръмогласно оборват доводите срещу тях. Оказва се, че по същество не могат да ги оборят, че фактите са верни. Но за партии с подобни позиции медиите не са с отворени врати, а в същото време им подкупват членската маса и симпатизантите, правят ги всевъзможно жалки, за да нямат нужния авторитет и да не им вярват за това, което изнасят.

Притеснявате ли се за сина си, след като Яне Янев се оплака от натиск върху семейството му?
- Притеснявам се, разбира се, но все още от морална гледна точка не мога да не призная, че това момче, виждайки в каква незавидна позиция са, продължава да пази своето достойнство и не се предава и продава, защото би могъл да направи това много отдавна. В нашия дом сме свикнали с недолюбването от страна на властта – баща му проф. Марко Семов беше уволняван четири пъти, и то от Тодор Живков. Тогава познати и непознати притичваха на другия тротоар, за да не се засрещнат с него или пък да не би да се чуят по телефона. Така че, битката с т.нар. „отрицателни явления", която мъжът ми започна преди години, наследява и нашият син. За мен това не е ново.

Професорът вече четири години не е между нас, какво харесваше и какво не от съвременния живот?
- Не му харесваха политиците, които винаги са продажни. Преди избори са едни, след избори стават други. Болката му беше, че поради липсата на далновидност у политиците, поради наличието на доста продажност сред тях и на родоотстъпничество този талантлив народ не може да върви напред. А можеше да е съизмерен и е в много отношения над други европейски народи. Това го измъчваше жестоко и затова биеше непрекъснато своята камбана в медиите.