|
стил -
пътуване
|
|
Емил Дилкин
|
|
неделя, 23 май 2010 г. 21:17ч |
Духът на града е резултат от хората, които го обитават, но косвено
Косвено, защото във Венеция хората като че ли нямат толкова думата, макар да говорят по телефона с глас, няколко децибела по-високо от общоприетото. Затова с лекота италианците може да бъдат определени за едни от най-шумните хора на света. Духът на Венеция се носи от по принцип бездушни (и сравнително безшумни) обекти, от дворците, от глухите улички, от застоялата или поклащащата се след лодките вода на каналите. И постоянно има едно чувство за наситеност, осезаемо за всеки, дошъл тук. Вероятно то се дължи на мащабите.
|
|
Последна промяна от вторник, 11 януари 2011 г. 15:43ч |
|
|
стил -
пътуване
|
|
Ирина Бачева, снимки авторът
|
|
вторник, 18 май 2010 г. 14:03ч |
На втория ден покорихме средновековната крепост “Лютица”
Тя е сред най-големите в Източните Родопи. Известна е като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и е обявена за археологически паметник на културата. Предполага се, че калето е споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX–XVII в.) и архиепископия (XVII–XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на Калоян.
|
|
Последна промяна от вторник, 11 януари 2011 г. 15:46ч |
|
стил -
пътуване
|
|
Ирина Бачева, снимки авторът
|
|
понеделник, 17 май 2010 г. 18:36ч |
В преоткриване на източнородопските съкровища
Ивайловград, кацнал в най-югоизточната част на Родопите, гранично кътче на България, което посетихме в началото на май, е свидетелство, че пограничните райони са уникални и не приличат на останалите места в България. Ивайловград е толкова типичен, колкото са Белоградчик или Мелник, например. Не преувеличавам. Кръстихме нашето пътешествие „Индиана Джоунс в Източните Родопи”, защото се превърна наистина в приключение.
|
|
Последна промяна от вторник, 11 януари 2011 г. 15:54ч |
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща > Край >>
|
|
Страница 7 от 8 |
