Чудно изваяните и още по-чудно подредени фигури, водата с необичаен цвят и вкус, тайнствената атмосфера, която създава всяко подухване на вятъра между фигурите, са накарали местните да дадат названието Дяволския град на местността. Съществуват и много легенди, които обясняват това, но ето две от най-разпространените.

Легендите

Първата разказва, че някога по тези земи живеели скромни и отдадени на вярата жители. Това разсърдило дявола и той им приготвил вода, за да забравят вярата и роднинските си връзки. Хората пили от водата и забравили кои са, син не познавал майка си, брат се влюбил в сестра си. Когато двамата решили да се оженят, на дяволския план се опитала да попречи самодива, която според легендата и до ден-днешен защитава местните хора. Тя обаче не успяла да вразуми сватовете и те тръгнали с младоженците към църквата за венчавката. Тогава самодивата се обърнала към Бога той да спре кръвосмешението. Бог се вслушал в молбата й – съеди-нили се небето и земята, духнал вятър, силен и студен, и вкаменил сватбарите.

Друга легенда пък разказва, че земните фигури са вкаменени дяволи, които хората дълго време носели на гърбовете си и те им причинявали само беди и неволи. За да се отърват от тях, хората идвали тук и прекарвали една нощ до църквата “Св. Петка”, която се намира в непосредствена близост до земните фигури, а на сутринта се отърсвали от дяволите, които мигом се вкаменявали.

Всъщност има научно обяснение за създаването на земните фигури в Дяволския град: въздействието на дъжда и вятъра водело до разтваряне и отнасяне на рохкавата пръст от дерето. Същевременно земята, която се намирала под скални блокове, била защитена от “бомбардировките” на дъжда и оставала неотмита, докато с времето по този начин не се образувал висок стълб или фигура с шапка.

Увеличаването на височината на стълбовете всъщност води до още по-голяма ерозия на земния материал, а тъй като наклонът на терена, върху който са разположени фигурите, е стръмен, преобладава вертикалната ерозия и това подпомага създаването на стълбовете.

Оставени на въздействието на климатичните фактори вятър, слънце, промяна на температурите фигурите придобиват странни форми, които изглеждат нереално – в основата си те са три метра широки, а отивайки към върха изтъняват до 20-30 см при височина от 10 и повече метра на фигура, а тежестта на каменната “шапка” на върха понякога достига до 100 и повече килограма...

Подобен геоморфоложки феномен се среща рядко – в Европа го има в Алпите, а в Америка е известна Градината на боговете. Феноменът има аналог и в България – край Мелник и с. Стоб (до гр. Рила). В Дяволския град обаче кулите са по-високи и по-многобройни. И много по-мистични.

Водните феномени

Друг феномен в Дяволския град са двата минерални извора. Първият – Дяволска вода се намира в близост до Дяволското дере. Той е студен, с висока киселинност (рh 1,5) и силна минерализация (15 g/l). Съдържанието на някои елементи – алуминий, желязо, калий, мед, никел и сяра – е от 10 до 1000 пъти по-високо в сравнение с обикновената питейна вода.

Вторият извор – Червеното врело – се намира на около 400 м от първия. Той е по-слабо киселинен (рh 3,5) и с по-ниска минерализация (4,372 mg/l вода). Заради равнинния терен водата му се разлива в широк, но тънък слой и се влива в коритото на близкия Жълт поток, а поради оксидацията на желязото, която водата съдържа в големи количества, се получава червена ветрилообразна тераса, която е една от атракциите на района.