club50plus.bg

Гр. Стамболийски, обл. Пловдив.

 

По голямата част от моя живот се занимавах с класически и модерен балет. Танците и музиката са моята слабост.В момента работя в частна фирма, производител на профили за мокро и сухо строителство. На 41г. съм и горда майка на три деца, които възпитавам, за да станат ЧОВЕЦИ.

 

Спортът ме е научил на желязна дисциплина и упоритост, за непознатите хора аз съм твърда по характер, но близките знаят, че и аз плача и съм ранима. Знаят, че има моменти, когато падам и ставам, те са близо да мен и ме подкрепят. Банално е, но може да съм изгубила битката, но не съм изгубила войната. Така възпитавам и децата си да се борят за мечтите и идеалите си.

 

Разбрах за конкурса от приятелки. Заитригува ме идеята на конкурса да се покажат семейните ценности. Защото не съхраним ли семейните цености и бългаските традиции не ги ли предадем на идното поколение няма да имаме бъдеще като нация.

 

Не съм фотограф, но видя ли нещо красиво, стойностно искам да го запаметя. А какво по-красиво от усмивките на близките ни хора.

 

На първо мясно е любовта – раздавай я с пълни шепи. После уважението - уважавай ближния пази честа гордостта и достойнството му. Не на последно място е доверието.

 

Според мен това е вярата мужду хората и основно липса на комуникация нямаме чуваемост и търпимост. Болно ми е, че изчезна почетта и уважението към възрастните хора.

 

Не, нямах никаква стратегия, но исках да покажа задружността на семейството ми, начина на възпитание и мисля, че успях .

 

Това не е само моя награда тя е за всички нас. В едно многочленно семейство като моето, наградата бързо ще бъде оползотворена. Ще има за всикиго по нещо и за почерпка ще остане.

 

Най-вече да са здрави и да не забравят мечтите си. Да вярват в доброто и в себе си, да намират сила всеки ден да се усмихват въпреки трудните времена, да подават ръка на изпадналия в беда. Така за всеки живота ще е малко по-лек.