Съдба – човешка безкрайност
Стъпките глъхнещи в нетърпението на очакването се спряха пред вратата ми. Дъхът му – топъл и нежен, влезе пръв и предупреждаващата му ласка ме погали.
Мъжът застина чудейки се дали да почука не разбирайки бързината на любовното знание.
Мисълта за освобождение дойде, ала я отпратих оставяйки мъжът в ...
Вижте още >>
преди почти 13 години
7793
0.0