Алла Пугачова: от „Арлекино“ на „Златният Орфей“ до звезда на цяла епоха

Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 г. в Москва. „Британика“ я представя като руска поп певица, известна с необичайното съчетание между славянската музикална чувствителност и западната естетика. За българската публика историята ѝ има и местна страница: големият ѝ пробив идва от фестивала „Златният Орфей“ в България.

Първите стъпки: песента „Робот“

Пугачова започва кариерата си в популярната музика още като ученичка в музикално училище в Москва. През 1965 г. излиза първата ѝ песен, „Робот“. „Британика“ я определя като рок песен със скромен успех. Според информационния портал Russia-InfoCentre тя е записана за сутрешно предаване на държавното радио.

Песните в подобен стил, които ѝ пишат след това, не я удовлетворяват. Затова тя обикаля Съветския съюз в търсене на свой маниер на пеене, който да вълнува публиката и да показва гласа и сценичното ѝ присъствие. Близо десетилетие пее, без да е широко известна. В тези години, по думите на „Британика“, изгражда гъвкав поп стил със западно влияние, но с драматичния и емоционален заряд на славянската песен.

„Арлекино“ и голямата награда на „Златният Орфей“

Повратът идва през 1975 г. Тогава Пугачова печели голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ в България с песента „Арлекино“. Изпълнението е излъчено по съветската телевизия и скоро след това е записано за „Мелодия“, държавната звукозаписна компания на СССР. Според „Британика“ именно то ѝ носи успеха и признанието на публиката. Следват хит след хит и разпродадени концерти, а тя бързо става любимата изпълнителка на милиони слушатели.

Същата година, според Russia-InfoCentre, тя записва песните на героинята Надя в новогодишния филм „Иронията на съдбата“, където е нейният певчески глас. Същият портал отбелязва, че през 1978 г. получава наградата „Янтарен славей“ на фестивала в Сопот.

Кино, сцена и Театърът на песента

През края на 70-те и през 80-те години Пугачова участва редовно в европейски песенни фестивали. Тя започва да се снима и в киното, и в телевизионни продукции из Европа. „Британика“ споменава филмите „Жената, която пее“ (1977) и „Дойдох и казвам“ (1985).

През 1981 г. завършва Държавния институт за театрално изкуство „Луначарски“ в Москва, днес Руски университет за театрално изкуство. През 1988 г. става художествен ръководител на московски студиен театър, Театъра на песента. Същата година прави първото си турне в САЩ. През 1991 г. президентът Михаил Горбачов ѝ присъжда званието „Народен артист на СССР“.

Евровизия, „Колекция“ и следващите години

По данни, които цитира „Британика“, към 1997 г. Пугачова е продала около 250 милиона плочи. През същата година излиза „Колекция“, издание от 13 тома с нейни записи. Пак през 1997 г. тя участва в конкурса „Евровизия“ в Дъблин, но приемът е хладен. „Британика“ отбелязва, че извън рускоговорящия свят ѝ е трудно да спечели публика. Russia-InfoCentre също пише, че опитите ѝ да привлече европейските слушатели не винаги са успешни.

След Евровизия Пугачова се насочва и към занимания извън музиката. Пуска собствена линия облекло и парфюм, а после и колекция обувки, приета добре от пресата. Продължава да издава албуми, сред тях „Живей спокойно, страна!“ (2003) и „Покана за залез“ (2008). Според Russia-InfoCentre тя е и сред продуцентите на телевизионния конкурс за таланти „Фабрика на звездите“, а от 2005 г. организира заедно с композитора Игор Крутой музикалния конкурс „Песен на годината“.

Ако се търси една-единствена начална точка на тази дълга кариера, източниците сочат една и съща: „Арлекино“ на българския фестивал „Златният Орфей“ през 1975 г.