Юлиански и григориански календар: каква е разликата

Юлианският и григорианският календар се различават по едно правило: в юлианския всяка четвърта година е високосна, а в григорианския три високосни дни на всеки 400 години се пропускат. Затова днес двата календара са на 13 дни един от друг. България минава към григорианския календар през 1916 г., Българската православна църква – през 1968 г., а Великден още се изчислява по юлианските правила.

Юлианският календар на Цезар

Календарът носи името на Юлий Цезар, който реформира римското летоброене през 46 г. пр.Хр. В сила влиза на 1 януари 45 г. пр.Хр. – към тази година го отнася и Военноморската обсерватория на САЩ.

Правилото е просто: обикновената година има 365 дни, а всяка четвърта – 366, без изключения. Така средната година излиза 365,25 дни.

Слънчевата година обаче е малко по-къса: около 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Според Световния съвет на църквите юлианската година е по-дълга с около 11 минути и 14 секунди, а календарът се отдалечава от слънцето с около един ден на всеки 128 години. Пролетното равноденствие пада на все по-ранна дата, а от него зависи кога Църквата празнува Великден.

Какво променя папа Григорий XIII

Реформата е утвърдена от папа Григорий XIII с булата „Inter gravissimas“ от 24 февруари 1582 г. Според българската Уикипедия идеята е на калабрийския лекар Алойзий Лилий, а в комисията работи и йезуитът Христофор Клавий.

Промените са две:

• Ново правило за високосните години. Годините, които се делят на 4, са високосни, но вековните са такива само ако се делят и на 400. Затова 1600 и 2000 са високосни, а 1700, 1800, 1900 и 2100 – не. Средната година става 365,2425 дни, а грешката е около един ден на 3300 години, пише Fourmilab.
• Връщане на изгубените дни. За да се върне равноденствието на мястото му, през 1582 г. са пропуснати 10 дни: след четвъртък, 4 октомври, идва петък, 15 октомври. Дните от седмицата не се нарушават.

Не всички приемат реформата едновременно. Повечето католически страни я въвеждат още през 1582 г., Великобритания и колониите ѝ – през 1752 г., а Гърция – последната европейска държава, въвела новия календар за гражданския живот – чак през 1923 г.

Защо днес разликата е 13 дни

През 1582 г. разликата е 10 дни. Юлианският календар обаче продължава да брои 1700, 1800 и 1900 за високосни, а григорианският не го прави. Така се трупат още три дни и стават 13.

На практика за датите между 1901 и 2099 г. григорианската дата е юлианската плюс 13 дни. Затова 1 януари по юлианския календар е 14 януари по григорианския, а 21 март (датата, която православните смятат за равноденствие) е 3 април. След 2100 г. разликата ще стане 14 дни, защото 2100 е високосна само по юлианския календар.

За събития през XIX век поправката е 12 дни, а не 13. Понякога при преизчисляване на стари дати по грешка се прилагат 13 дни.

Как България сменя календара през 1916 г.

Законът за въвеждане на григорианския календар е приет от Народното събрание на 14 март 1916 г. и обнародван в „Държавен вестник“, бр. 65 от 21 март 1916 г. Според текста на закона гражданското време в Царство България се води по новия стил от 1 април 1916 г. Последният ден по стария календар е 31 март, а следващият е 14 април 1916 г. Тринадесет дни просто липсват от българския календар.

Законът мисли и за договорите. Дълг със срок 1 юли 1916 г. по стария стил се пада на 14 юли по новия.

Църквата, 1968 г. и Великден

Църквата не тръгва след държавата. Според посланието на Светия Синод от 1968 г. при промяната през 1916 г. богослужебният кръг остава по стария календар, а документите на църковните учреждения се датират по новия стил, като старият се поставя в скоби с означение „ст. ст.“.

Промяната идва 52 години по-късно. Посланието на Светия Синод № 5953 от 18 юли 1968 г., публикувано в мрежата, въвежда поправения юлиански (новоюлиански) календар от 20 декември 1968 г. и посочва, че Коледа през 1968 г. се празнува на 25 декември.

Поправеният календар е предложен през 1923 г. от сръбския учен Милутин Миланкович. Месеците са същите, но вековните години са високосни само ако при деление на 900 дават остатък 200 или 600. Затова до 2800 г. поправеният календар съвпада с григорианския и датите на неподвижните празници са същите като в гражданския живот.

Решението от 1968 г. не засяга Великден. Неподвижните празници като Коледа, Богоявление и Благовещение се водят по поправения календар, а подвижните, към които спада Великден, остават по юлианския. Никейският събор през 325 г. определя Великден за първата неделя след пълнолунието, което следва пролетното равноденствие. Западните църкви изчисляват равноденствието и пълнолунието по григорианския календар, а православните – по юлианския. Правилата и таблиците за това изчисление се наричат пасхалия.

Затова двата Великдена често се падат в различни дни, а разликата между тях може да стигне до пет седмици. Понякога датите съвпадат, както през 2025 г.