Суперлуна и пълно лунно затъмнение: какво виждаме и защо Луната почервенява

Понякога пълнолунието изглежда малко по-голямо и по-светло от обикновено, а друг път пълната Луна потъмнява и придобива медночервен цвят. Първото наричат суперлуна, второто е пълно лунно затъмнение. И двете са свързани с пълнолунието, затова понякога се случват в една и съща нощ. Ето какво стои зад тях и как да ги наблюдаваме спокойно, без специална техника.

Какво е суперлуна

Луната обикаля Земята не по кръг, а по елипса, затова разстоянието между двете се променя през месеца. Най-близката точка от орбитата се нарича перигей. Според NASA „суперлуна“ има, когато пълнолунието съвпадне именно с това най-близко приближаване. Астрономите, добавя агенцията, го наричат „перигейно пълнолуние“.

Самият термин е сравнително нов. NASA посочва, че е въведен през 1979 г. Кралските музеи в Гринуич (Royal Museums Greenwich) уточняват, че думата идва от понятие в астрологията и едва по-късно е възприета и от някои астрономи.

Колко по-голяма изглежда тя

Разликата е по-малка, отколкото подсказва името. Според музеите в Гринуич при суперлуна Луната изглежда до 14% по-голяма и до 30% по-ярка в сравнение с момента, когато е най-далеч от Земята. NASA сравнява с пълнолуние на средно разстояние и дава по-скромна цифра: дори изключително близкото перигейно пълнолуние изглежда с по-малко от 8% по-голямо. Затова агенцията го описва просто като „малко по-ярко и по-голямо“ от обичайното.

За представа за разстоянието: на 14 ноември 2016 г. Луната е била в перигей на 356 511 км от центъра на Земята, сочат музеите в Гринуич.

Ако Луната ни се стори огромна точно когато изгрява, причината е друга. Музеите в Гринуич обясняват, че това е оптична илюзия: ниско над хоризонта Луната изглежда по-голяма, защото мозъкът ни не възприема небето като купол. По-близката Луна има и съвсем земно следствие. Според NASA приливите и отливите са по-силно изразени при перигейно пълнолуние.

Какво става при пълно лунно затъмнение

При лунно затъмнение сянката на Земята закрива Луната. NASA подчертава, че това става само по пълнолуние, а музеите в Гринуич описват подредбата: Земята застава точно между Слънцето и Луната. Затъмненията са три вида: пълни, частични и полусенчести. При пълното Луната навлиза изцяло във вътрешната, най-тъмна част на земната сянка, наречена умбра.

Защо тогава не виждаме затъмнение всяко пълнолуние? Музеите в Гринуич посочват причината: орбитата на Луната е наклонена с 5° спрямо орбитата на Земята. NASA определя пълните лунни затъмнения като рядко явление, макар частичните да се случват всяка година. Цялото събитие е бавно: според музеите в Гринуич земната сянка може да затъмнява Луната до около пет часа, в зависимост от условията.

Защо Луната става червена

Дори скрита в сянката, Луната не изчезва. NASA обяснява, че тя изглежда червена или оранжева заради слънчевата светлина, която не е спряна от планетата ни, а минава през земната атмосфера. Синята светлина се разсейва сравнително лесно в атмосферата, уточнява NASA. Червената преминава и, пречупена от въздуха, се насочва обратно към Луната, пишат музеите в Гринуич. NASA го описва образно: сякаш всички изгреви и залези по света се прожектират върху Луната.

Някои хора наричат лунното затъмнение „кървава луна“ заради този дълбок медночервен цвят, пишат музеите в Гринуич. Оттенъкът не е еднакъв при всяко затъмнение: според тях цветът на Луната по време на пълната фаза зависи от количеството прах в земната атмосфера в този момент.

Как да наблюдаваме

За разлика от слънчевото затъмнение, лунното не крие опасност за очите. NASA е категорична, че е безопасно да гледаме Луната с невъоръжено око или през телескоп по време на всички видове и всички фази на лунното затъмнение. Слънчевите затъмнения са съвсем друг случай: при тях очите се пазят със специални очила, а обикновените слънчеви очила не са достатъчни, предупреждава агенцията.

Най-много помагат ясното небе и открит изглед към страната, където е Луната. Музеите в Гринуич отбелязват, че при малко облаци пълната Луна е бяло кълбо, което не може да се сбърка. За затъмнението си струва да излезем по-рано, да се облечем топло и да гледаме как сянката бавно пълзи по лунния диск, после постепенно се оттегля.