„Пътят на сълзите“ от Хорхе Букай: книга за загубата, скръбта и онова след тях

„Пътят на сълзите“ („El camino de las lágrimas“) е книга на аржентинския писател и терапевт Хорхе Букай. Тя е посветена на една от най-трудните теми в живота: загубата и скръбта след нея. На испански излиза през 2001 г., а у нас е издадена от „Хермес“ в поредицата „Листа по пътя“. Книгата не е роман: книжарниците я водят в жанровете личностно развитие и популярна психология.

Кой е Хорхе Букай

Хорхе Букай е роден на 30 октомври 1949 г. в Буенос Айрес. Завършва медицина в родния си град, работи като психиатър в болница в Буенос Айрес и специализира гещалт психотерапия. Сред най-известните му заглавия са „Писма до Клаудия“, „Нека ти разкажа“ и „Приказки за размисъл“. Според книжарница „Сиела“ творбите му са преведени на над 25 езика, а той неколкократно е идвал в България, за да представи книгите си.

Книжарите описват стила му като изключително достъпен, а творбите му като основани на случаи, с които се е сблъсквал като терапевт.

Петте пътя на Букай

„Пътят на сълзите“ е част от поредица, която в оригинал се нарича „Hojas de ruta“, а на български е „Листа по пътя“. В представянето на поредицата авторът описва пет пътя, които според него всеки човек трябва да извърви, за да израсне. Първият е пътят на самозависимостта, тоест приемането на отговорността за собствения живот. Вторият е пътят на срещата с другия и на любовта. Третият е пътят на загубите и скръбта, а това е именно „Пътят на сълзите“. Следват пътят на щастието и пътят на духовността.

Така „Пътят на сълзите“ заема средата на тази обща карта на човешкото израстване.

За какво е книгата

Отправната точка на книгата е, че всеки от нас минава през загуби. Това може да е смъртта на близък човек, но и раздяла, провален брак, загуба на работа или дом, дори разбити илюзии. Анотацията на българското издание подчертава мисълта, че отказът да изживеем тъгата не е непременно признак на сила.

Букай разглежда скръбта като процес с етапи. Познаването им, според представянето на книгата, може да служи като карта, която помага на човек да разбере къде се намира. Втората важна идея е, че след като болката утихне, човек може да открие и какво е получил в най-трудните мигове. В каталога на една аржентинска обществена библиотека второто испанско издание (Буенос Айрес, 2002 г.) е описано с ключовите думи самопомощ, самореализация, страдание и болка.

Книгата не обещава бързи решения и не замества разговора с лекар или психолог, когато скръбта стане непосилна. Тя по-скоро помага на читателя да назове онова, което преживява, и да не се чувства сам с него.

Българското издание

На български „Пътят на сълзите“ е преведена от Мариана Китипова и излиза от издателство „Хермес“. Изданието от 2012 г. е с твърди корици и има 288 страници (ISBN 9789542611080). В „Озон“ то е отбелязано като изчерпано, а в „Сиела“ като неналично, затова може да се потърси в библиотеките или в антикварните книжарници.

„Пътят на сълзите“ е подходяща книга за хора, които са преживели загуба и търсят спокоен, човешки разговор за нея. Тя може да бъде и внимателен подарък за приятел в труден момент, ако е поднесена с търпение и без поучения.