Зимни следобеди с внуците без телевизор

Навън вали от обяд, площадката е кал, а внуците са при вас до вечерта. Таблетът е на една ръка разстояние и всички го знаят. Тук не става дума за забрани. Става дума за няколко занимания, които вършат работа с деца от различни възрасти и които ще харесат и на вас.

Какво казват препоръките за екраните

Световната здравна организация има ясни насоки за най-малките. За децата под една година времето пред екран не се препоръчва изобщо. За едногодишните също не се препоръчва седене пред телевизор, видео или компютърни игри, а за двегодишните и за децата на 3–4 години то трябва да е не повече от час на ден, като по-малко е по-добре (Световна здравна организация (СЗО)).

В същите насоки СЗО препоръчва нещо, което баби и дядовци правят открай време: четене и разказване на истории заедно с възрастен (Световна здравна организация (СЗО)). Препоръката за малките е и да са активни поне 180 минути на ден в различни занимания, с всякаква интензивност. Тоест движението не трябва да е спорт. Игра на гоненица из хола също се брои.

За по-големите и за самите нас важи простото правило на СЗО: всякакво количество движение е по-добро от никакво (Световна здравна организация (СЗО)).

Книгите, но по друг начин

Четенето на глас е най-лесното начало. За да не стане урок, опитайте някой от тези варианти:

• Четете на смени. Вие една страница, детето едно изречение. За първокласника това е огромно постижение.
• Спрете на най-интересното място. Попитайте какво мисли, че ще стане. Отговорите често са по-смешни от книгата.
• Разкажете приказка без книга. Онази, която баба ви е разказвала, с вашите думи. Децата усещат разликата между прочетено и разказано.
• Измислете продължение. Какво стана с Хитър Петър на следващия ден? Нека детето нарисува отговора.

Ако имате читалище наблизо, запишете внука в библиотеката. Първата читателска карта е малък празник.

Игри на масата

Настолните игри са добро място за среща между поколенията. В тях всички спазват едни и същи правила, а дядото не винаги печели.

Карти. „Война“ за най-малките, „Сантасе“ или белот за по-големите. Покажете им как се размесва тестето. Това само по себе си е умение.

Табла. Ако внукът е на 7–8 години, вече може да научи основните правила. Хвърлянето на заровете упражнява и смятането.

Домино и лото. Подходящи и за деца, които още не четат.

Шах. Не бързайте с цялата игра. Започнете само с пешките, после добавете топовете. Така отнема седмици, но детето разбира защо всяка фигура се движи така.

Игри с думи. „Град, село, река“ с лист и молив е класика, която върви от 8 до 80 години. Може и „Бесеница“, ако децата вече пишат.

Игри, които не искат нищо

Понякога няма нито карти, нито книга. Тогава:

• „Аз виждам нещо, което е синьо“: отгатвате предмети в стаята.
• Разказ по едно изречение на човек, без да спирате.
• „Какво липсва?“: подреждате пет предмета на масата, детето затваря очи, вие махате един.
• Песни и броилки, които помните от детството. Учете ги на внуците. Те ще ги учат на своите деца.

Последната игра проверява и вашата памет. Колко броилки си спомняте наизуст?

Лепило, ножица и стари списания

Кутия с цветна хартия, стари картички, копчета и прежда стига за цял следобед. Направете заедно коледна картичка за родителите или украса за елхата. Ако плетете, покажете на внучката как се прави верижка на една кука. Ако не стане от първия път, нищо. Важното е, че сте седнали един до друг и ръцете са заети с нещо, което не свети.

Кухнята като игра

Ако децата са поне на 4–5 години, повечето обичат да помагат в кухнята. Месене на тесто, мерене на брашно с чаша, украса на сладки. Обяснете им откъде идват продуктите и какво е ял дядо им като малък. Така следобедът става урок по история, без да го наричате така.

Малко движение въпреки времето

Дори в дъжд можете да излезете за двайсет минути с гумени ботуши. Децата не възприемат калта като проблем. Ако навън наистина не става, пуснете музика и танцувайте. Или направете „полоса с препятствия“ от възглавници в коридора. Важното е детето да не седи цял следобед (Световна здравна организация (СЗО)), а и вие да станете от стола (Световна здравна организация (СЗО)).

Ако все пак пуснете екран

Изберете заедно какво да гледате и гледайте с детето. Анимация, по която после можете да поговорите, е различно нещо от безкрайни кратки клипове. Сложете граница предварително: една серия, а не „още малко“. И се договорете с родителите, за да не се окаже, че баба е по-строга от мама или обратното.

Когато внуците си тръгнат, обикновено не помнят какво са гледали. Помнят как са играли табла с дядо и как баба ги е оставила да разбиват яйцата.