Майка, баба и аз: какво дават бабите на семейството, според изследванията

В много семейства майката работи, децата растат, а бабата е човекът, на когото може да се разчита. Европейски изследвания, които следят хора над 50 години, показват, че тази помощ има и обратна страна: грижата за внуци се свързва с по-добро здраве на самите баби. Ето какво е известно, как трите поколения се учат едно от друго и как да останем близки, когато живеем далеч.

Какво показват изследванията за здравето

Основен източник е европейското обследване SHARE: то проследява във времето хора на 50 и повече години в различни европейски страни. В публикация от 2016 г. в Journals of Gerontology изследователите използват първите четири вълни на SHARE, за да проследят как грижата за внуци влияе на здравето на баби и дядовци две и четири години по-късно. Грижата се дели на интензивна и неинтензивна, а здравето се мери със самооценка, симптоми на депресия и увреждане. Резултатът: бабите и дядовците, които са гледали внуци, независимо дали често или рядко, са имали някои ползи за здравето (PubMed).

Втора работа на същите автори, по данни от първите три вълни на SHARE, отчита положителна връзка между грижата за внуци и здравето с времето, след като се вземат предвид по-ранното здраве и условията на живот. Връзката се наблюдава при бабите, но не и при дядовците (PubMed).

Едно уточнение: това е връзка, а не доказана причина. Самите автори призовават за още проучвания на механизмите и причинните връзки. Не следва, че всяка баба трябва да гледа внуци, нито че който не го прави, е изложен на риск. Грижата е избор, не задължение.

Защо помощта е различна в различните страни

Колко баби гледат внуците почти всеки ден, зависи не само от семейството. В друго изследване по данни на SHARE интензивната грижа е по-висока в страни, където по-малко жени – млади и по-възрастни – имат платена работа и където има по-малко официални услуги за деца. Там работещите майки разчитат на бабите почти всеки ден (PubMed). Според авторите това е особено важно за страните от Южна Европа, където официалните услуги за деца са малко.

България е държава с много възрастни хора: на 1 януари 2025 г. над 65 години са 24,0% от населението, третият най-висок дял в ЕС (Евростат). Хората над 65 години не са малцинство: почти всеки четвърти българин е на тази възраст.

Какво си дават поколенията

По данни на СЗО в проучване на 83 034-ма души от 57 страни един от всеки двама е имал умерено или силно изразени предразсъдъци заради възрастта. Сред възрастните хора тези предразсъдъци се свързват с по-лошо физическо и психично здраве, по-голяма социална изолация и самота. Срещу тях помагат закони, образователни дейности и междупоколенчески занимания, които намаляват предубежденията (СЗО). В обзора си за психичното здраве на възрастните организацията посочва междупоколенческите дейности и сред това, което помага (СЗО).

На практика обменът върви в две посоки. Няколко идеи, които не изискват нищо особено:

• бабата показва рецепта, ръкоделие или песен, а внукът записва всичко на телефона;
• внукът показва как се изпраща снимка или как се търси в интернет, а бабата – как се меси баница или как се плете;
• майката не е свидетел, а участник: готвят тримата, подреждат албум със снимки, учат се на нова игра.

Целта е да има време, в което никой не бърза и всеки слуша.

Бабите в час ли са?

Твърдението, че възрастните не се справят с технологиите, лесно се проверява. Според Евростат през 2025 г. 60,6% от българите на 65–74 години са използвали интернет през последните три месеца, а през 2024 г. са били 49,7%. Средно в ЕС са 79,0% (76,3% година по-рано). Все пак 24,1% от същата възрастова група у нас никога не са ползвали интернет, а в ЕС – 16,4% (Евростат).

С други думи, повече от половината български баби и дядовци на тази възраст ползват интернет, а делът им е нараснал с над 10 процентни пункта за година. Който още не го прави, може да започне с един въпрос към внуците.

Как да сме близки отдалеч

Когато внуците живеят в друг град или държава, видеоразговорът замества част от седмичните срещи. Британската здравна служба NHS препоръчва видеоприложенията за връзка с далечни близки и съветва връзката да не се ограничава само до съобщения и социални мрежи (NHS). Първите стъпки със смартфона са описани в нашето ръководство за видеоразговор с внуците.

Малките навици правят разликата:

• уговорете постоянен ден и час, например всяка неделя след обяда;
• разговорът може да е кратък, но редовен;
• включете и малките: покажете рисунка, четете им приказка, хапнете заедно пред екрана.

Редовният контакт има значение и извън семейството. По данни на СЗО социалната изолация и самотата засягат около една четвърт от възрастните хора, а смислените социални занимания могат да подобрят значително психичното им здраве, удовлетвореността и качеството на живот (СЗО).

Текстът дава обща информация. За въпроси, свързани със здравето, говорете с личния си лекар.