Да живееш с мама и след 45: какво показват данните за България

В много български домове под един покрив живеят две или три поколения. Според Евростат през 2025 г. с родителите си живеят 42,7% от българите на възраст 25–34 години, а средно в Европейския съюз са 30,1%. Тук е събрано какво стои зад цифрите: колко късно излизат младите, как изглеждат жилищата и семействата, как се грижим за възрастните родители и как да се разберем за мястото и парите, когато в един дом живеят възрастни хора от различни поколения.

Какво показва Евростат

Евростат следи на каква възраст младите напускат родителския дом. През 2025 г. средната възраст в ЕС е 26,3 години, а в България – 27,9 (Евростат). Най-късно излизат младите в Хърватия (31,5 години), Словакия и Гърция (по 30,9), най-рано – във Финландия (21,3) и Дания (21,8).

Редът на българските стойности е любопитен. През 2023 г. средната възраст е 30,0 години, през 2024 г. – 28,2, през 2025 г. – 27,9 (база данни на Евростат). Спадът за една година е голям, а таблицата не обяснява защо, затова числото е по-добре да се чете внимателно.

Ето основните показатели за 2025 г. (Евростат):

Разликата с ЕС е най-голяма при 25–34-годишните: 12,6 процентни пункта. От 2020 г. насам делът им у нас намалява – от 48,4% на 42,7%.

Едно уточнение: Евростат брои като „живеещи с родителите“ и тези, които не са под един покрив, но дават или получават пари от общия семеен бюджет, например студент в друг град. Затова цифрата показва връзка в семейния бюджет, а не само общ адрес.

Защо младите остават у дома

Евростат изброява какво влияе на момента на излизане: връзките и семейството, пазарът на труда, културните нагласи, цената на жилищата и на живота. Данните не доказват коя причина е решаваща, но показват условията у нас.

Цените на жилищата растат бързо. Индексът на Евростат при база 100 през 2015 г. е 249,2 за България през 2025 г., а за ЕС – 161,9 (Евростат). С други думи, цените у нас са средно около два пъти и половина по-високи, отколкото преди десет години.

Наемният пазар е малък. Само 2,2% от населението плаща наем по пазарна цена, а в ЕС – 20,8%. В собствено жилище живеят 86,1% от българите (68,5% в ЕС), като 84,4% са без неизплатен жилищен заем (Евростат). За млад човек пътят извън семейния дом често минава през покупка, а покупката поскъпва.

Има и обратна страна. Над 40% от разполагаемия доход за жилище отделят 6,9% от българите, а в ЕС – 7,7% (2025 г.) (Евростат). Това съвпада с картината по-горе: при малко наематели и малко ипотеки повечето хора нямат месечна вноска за дома.

Когато родителите остаряват

На 1 януари 2025 г. хората над 65 години у нас са 24,0% от населението – третият най-висок дял в ЕС. Коефициентът на възрастова зависимост е 38,7%, втори по големина в Съюза, а средно за ЕС е 34,5% (Евростат). Това означава, че на един човек над 65 години се падат по-малко от трима в трудоспособна възраст.

Домакинствата показват двете страни на тази картина (Евростат):

• 22,5% от българските домакинства са един човек над 65 години, а в ЕС – 15,5%;
• 7,5% са домакинства с трима или повече възрастни и деца на издръжка, а в ЕС – 4,5%. Евростат не отделя тригенерационните домакинства, но това е най-близкият показател за няколко поколения под един покрив.

Проучването на Евростат за здравето от 2019 г. пита и за помощ или грижа поне веднъж седмично. Сред българите на 55–64 години такава оказват 18,8% (в ЕС – 25,0%), а 11,9% я оказват главно на роднини (в ЕС – 18,6%) (Евростат). Това е по-широко понятие от грижата за родител, затова не го четем като такава. Показва само, че редовно помага около всеки пети човек на тази възраст у нас и всеки четвърти в ЕС.

Световната здравна организация сред мерките, които помагат на възрастните, посочва и подкрепата за хората, които се грижат за тях, например временна почивка от грижите (СЗО).

Как да разделим пространството и парите

Данните не казват как се живее заедно, а там се решава дали съжителството е спокойно. Следното е обща практика, не изискване:

• Говорете за парите на глас. Решете кой плаща тока, водата, храната и ремонтите. Често общите разходи се делят според доходите, а останалото остава лично.
• Запишете договорките. Това не е недоверие. Лист на хладилника помага, когато доходите или нуждите се променят. Преглеждайте го на всеки шест месеца.
• Дайте на всеки свое място. Всеки възрастен има собствена стая или поне ъгъл и свое време. Споделете графика за кухнята, банята и пералнята и правилата за гости.
• Помислете за вложенията. Ако някой плати голям ремонт в чуждо жилище, уговорете предварително какво става с парите, ако нещата се променят. За правните последици попитайте нотариус или адвокат, защото зависят от конкретния случай.
• Разпределете грижата. Когато родител се нуждае от помощ, нека тя не пада само върху този, който живее най-близо. При няколко деца поделете задачите, разходите и дните за почивка.

Къде да проверите

Таблиците са в базата данни на Евростат: yth_demo_030 (възраст на напускане), ilc_lvps08 (живеещи с родителите), ilc_lvph02 (видове домакинства), ilc_lvho02 (собственост и наем), prc_hpi_a (цени на жилищата) и ilc_lvho07a (жилищни разходи). Стойностите са проверени в базата през октомври 2026 г.; Евростат ги допълва и коригира, затова по-късните може да се различават.