Финансово състояние и здраве – защо страхът от обедняване тежи повече

Връзката между финансово състояние и здраве е по-тясна, отколкото изглежда, а страхът от обедняване ни тежи повече от надеждата за по-високи доходи. Ново изследване с 2819 участници от Испания и САЩ показва, че очакването за спад засилва тревогата за мястото ни сред другите (PsyPost). Мисълта за подобрение действа по-слабо и не във всяко от проучванията.

Накратко:

• Изследователите провеждат четири проучвания с общо 2819 души. Във всички тях очакването за спад върви с по-силна тревога за общественото положение (PsyPost).
• Голям научен обзор на 607 измервания от 150 статии изчислява, че загубата се усеща средно 1,955 пъти по-силно от печалба със същия размер (American Economic Association, Journal of Economic Literature).
• През 2025 г. средният годишен доход на човек от домакинство в България е 14 403 лв., а пенсиите са 29,3% от него (Национален статистически институт).
• Без пенсиите и социалните плащания под линията на бедност биха били 45,4% от хората. С тях са 21,2% (Национален статистически институт).
• По-ниският доход след пенсиониране е сред рисковете за психичното здраве в по-късна възраст, които посочва СЗО (Световна здравна организация).

Защо загубата боли повече от печалбата

Психолозите наричат това „неприязън към загубата“. Ако изгубим 50 евро, мъката е по-голяма от радостта, която бихме изпитали, ако ги намерим. Обзор в списание на Американската икономическа асоциация събира 607 оценки от изследвания, публикувани между 1992 и 2017 г. (American Economic Association, Journal of Economic Literature). Средният резултат е 1,955, тоест загубата тежи почти двойно.

Новото изследване пренася тази идея към статуса. Статус тук значи мястото, което усещаме, че заемаме сред другите по доход и възможности. Екип, воден от Университета в Гранада, публикува резултатите в американско списание по социална психология (PsyPost). Основният извод е, че вярата в слизане надолу влияе по-силно и по-постоянно от вярата в изкачване.

Какво показва изследването за тревогата и здравето

Първото проучване обхваща 216 работещи американци. Онези от тях, които смятат, че хората често губят положението си, изпитват повече тревога за собствения си статус (PsyPost). Тази тревога върви с по-ниска удовлетвореност от живота. Свързана е и с по-лоша оценка на собственото здраве, а при част от хората и с признаци на потиснатост.

Испанската извадка от 1536 души потвърждава, че очакването за влошаване носи повече тревога (PsyPost). Изненадата е, че там и очакването за подобрение е свързано с малко повече тревога, макар и с по-голяма удовлетвореност.

Двата експеримента търсят причината. При 595 работещи американци мисълта за спад засилва тревогата, докато мисълта за напредък я намалява (PsyPost). Ефектът на спада обаче е по-голям. Авторите сами посочват слабостите на работата. Първите две проучвания са анкети, а опитите използват въображаемо общество вместо истинска загуба на доход.

Финансово състояние и здраве в българските домакинства

У нас страхът от обедняване има делнична основа, защото запасът между приходите и разходите е малък. През 2025 г. общият доход на човек от домакинство расте с 12,0%, а след отчитане на поскъпването реалният ръст е 9,7% (Национален статистически институт). За храна и безалкохолни напитки отиват 29,3% от разходите, тоест почти всеки трети лев.

По наше изчисление по данни на НСИ доходът надвишава разхода с около 1742 лв. годишно, или средно около 145 лв. на месец на човек (Национален статистически институт). Това е средна стойност, а не сумата във всеки дом. Един неочакван ремонт може да изяде такъв запас, затова мисълта за загуба тежи повече от обещанието за бъдещо увеличение (American Economic Association, Journal of Economic Literature).

Тук личи и връзката със статуса. Доходите от пенсии растат с 9,3%, докато заплатите растат с 16,4% (Национален статистически институт). Затова пенсионер може да усеща, че изостава от работещите, дори когато собствената му сума расте. Точно такова сравнение с другите подхранва тревогата за положението, която описва испанският екип (PsyPost).

Пенсията като опора срещу бедността

Линията на бедност за 2025 г. е 866,67 лв. месечно на човек, а под нея живеят 21,2% от хората при 21,7% година по-рано (Национален статистически институт). Ако не се броят пенсиите и помощите, делът би бил 45,4%. Когато се броят само пенсиите, без другите плащания, той е 29,0%.

Излиза, че пенсиите сами свалят риска от бедност с 16,4 процентни пункта, по наше изчисление по данни на НСИ (Национален статистически институт). Пенсията идва всеки месец. Тя не зависи от борсата и дава сигурност, каквато обещанието за печалба не може да даде. Как се смята следващото увеличение, обяснихме в материала за пенсиите от 1 юли 2027 г. и швейцарското правило.

Рискът не е еднакъв за всички. Човек на 65 и повече години, който живее сам, е с 16,0 процентни пункта по-изложен на бедност от самотно живеещ под 65 години (Национален статистически институт). Сред самотно живеещите жените имат с 3,7 пункта по-висок риск от мъжете. За хората без достатъчно стаж има и социална пенсия за старост.

Сравнението с Европа обяснява защо темата е чувствителна. По този показател, който брои заедно дохода и лишенията, България е първа в ЕС и е с 8,1 пункта над средното, по наше изчисление по данни на Евростат (Евростат). Посоката обаче е към по-добро, защото делът пада от 30,3% през 2024 г. до 29,0% (Национален статистически институт). Тежките лишения също намаляват, от 16,6% до 15,0%.

Какво пази психичното здраве след пенсиониране

Около 15% от хората над 70 години живеят с психично разстройство, най-често тревожност или депресия (Световна здравна организация). Сред причините СЗО посочва по-ниския доход след пенсиониране и финансовите злоупотреби. Самотата и изолацията засягат около една четвърт от по-възрастните хора и също увеличават риска.

Смислените занимания заедно с други хора подобряват настроението и качеството на живота (Световна здравна организация). СЗО дава за пример доброволчеството и групите за подкрепа. Испанският екип и СЗО стигат до една и съща посока от две различни страни. Наш извод от двата източника е, че по-малко финансова несигурност и повече връзки с хората означават по-малко тревога (PsyPost).

Как да пазим спокойствие, когато парите тревожат

1. Запишете приходите и разходите си за един месец. Когато знаете собствения си запас, неясният страх става конкретно число. За сравнение, средният запас в страната е около 145 лв. месечно на човек, по наше изчисление (Национален статистически институт).
2. Проверявайте пенсията и осигурителния си стаж в НОИ, а правилата четете в Кодекса за социално осигуряване. Така слуховете за „намаляване на пенсиите“ няма да Ви плашат напразно.
3. Ако тревогата не минава седмици наред и започва да пречи на съня, споделете с личния лекар. Психичните проблеми в по-късна възраст често остават незабелязани (Световна здравна организация). Удобен повод за разговор е профилактичният преглед при личния лекар.
4. Не взимайте бързи решения за пари под натиска на страха от загуба. Предложения за втори и трети пенсионен стълб проверявайте в Комисията за финансов надзор (КФН).
5. Пазете връзката с хората около Вас. Редовните срещи с приятели или в читалището помагат срещу самотата, която СЗО сочи като риск.