Пенсионерски клубове в България и защо общуването пази здравето
Пенсионерски клубове в България – какво предлагат, кой може да членува и защо общуването пази здравето по данни на СЗО, Евростат и НСИ.

Пенсионерски клубове в България има и в градовете, и в малките села, а в някои общини участието е безплатна социална услуга (Община Велико Търново, Община Севлиево). Това има значение, защото българите дават най-ниската оценка в ЕС за отношенията си с близки и приятели. През 2022 г. тя е 6 от 10, а средното за Съюза е 7,8 (Евростат). Световната здравна организация свързва самотата с по-висок риск от инсулт и ранна смърт (Световна здравна организация).
| Показател | България | Средно за ЕС |
|---|---|---|
| Оценка на личните отношения през 2022 г., от 0 до 10 | 6,0 | 7,8 |
| Спад на оценката спрямо 2018 г. | 0,6 точки | 0,1 точки |
| Разлика в оценката между най-бедните и най-заможните | 1,8 точки, най-голямата в ЕС | няма обща стойност |
| Хора, самотни през повечето или цялото време, 2022 г. | сред най-високите стойности в ЕС | 13% |
| Източник: Евростат и Съвместният изследователски център на Европейската комисия (Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Евростат) |
Колко самотни се чувстват българите в сравнение с ЕС
Европейската комисия е питала хората колко често са се чувствали самотни през последните четири седмици. Средно 13% в ЕС отговарят „през повечето време“ или „през цялото време“ (Европейска комисия, Съвместен изследователски център). Още 35% са изпитвали самота поне от време на време.
Най-високо е нивото в Ирландия, с над 20% (Европейска комисия, Съвместен изследователски център). България е в групата веднага след нея, заедно с Люксембург и Гърция. Под 10% е делът в Нидерландия и Чехия, както и в Хърватия и Австрия.
Евростат мери друго нещо, но картината е подобна. Между 2018 и 2022 г. оценката на българите за личните им отношения пада с 0,6 точки, а средната за ЕС само с 0,1 точки (Евростат). Расте и делът на европейците, които нямат към кого да се обърнат за помощ. През 2018 г. той е 7,7%, а през 2022 г. е 11,2%. Става дума за всякаква помощ, морална или материална, от роднините и съседите.
Ние виждаме в тези числа и нещо, което източниците не казват направо. В България самотата зависи силно от парите. Разликата в оценката на отношенията между най-бедните и най-заможните е 1,8 точки, най-голямата в ЕС (Евростат). Затова клубът, където човек може да общува, без да харчи пари, има по-голяма тежест у нас, отколкото в по-богатите страни.
Какво казва СЗО за общуването и здравето
През юни 2025 г. Комисията на СЗО за социалната връзка публикува световен доклад по темата (Световна здравна организация). Около един на всеки шест души по света е засегнат от самота. Тя се свързва с над 871 000 смъртни случая годишно, или около 100 на час.
Самотата е чувство, а изолацията е липса на редовни срещи с други хора. Човек може да живее сред много хора и пак да е самотен. Социалната изолация засяга до един от всеки трима възрастни хора, макар данните за нея да са по-оскъдни (Световна здравна организация).
Докладът свързва самотата с по-висок риск от инсулт и сърдечни болести (Световна здравна организация). Свързва я и с диабет, и с отслабване на паметта. Рискът от депресия при самотните хора е два пъти по-голям. Това е обща информация, а не медицински съвет. Ако тъгата не минава седмици наред, споделете с личния си лекар. Повече по темата има в Психичното здраве след 50: самотата, тревогата и къде да потърсим подкрепа.
Съветите на СЗО са прости. Обадете се на приятел, поздравете съседа. Включете се в местна група или станете доброволец (Световна здравна организация). Клубът на пенсионера е точно такава местна група.
Самотата не е съдба на възрастта
Мнозина смятат, че човек става по-самотен с годините. Изследванията на Европейската комисия не го потвърждават, защото по-възрастните хора не съобщават за по-честа самота от по-младите (Европейска комисия, Съвместен изследователски център). По света най-засегнати са младите. Между 17% и 21% от хората на възраст от 13 до 29 години казват, че са самотни (Световна здравна организация).
Рискът след пенсия идва от друго място. Човек губи ежедневните срещи в работата, а децата често живеят далеч. Тази празнота се запълва най-лесно с ново място, където да ходите редовно.
Къде живеят най-много хора над 65 години
В края на 2025 г. в България има 1 557 851 души на 65 и повече години. Това са 24,3% от населението (Национален статистически институт). Разликите между областите са големи.
| Област | Дял на хората на 65 и повече години, края на 2025 г. |
|---|---|
| Видин | 31,6% |
| Смолян | 31,1% |
| Габрово | 30,8% |
| Средно за страната | 24,3% |
| Варна | 21,7% |
| София (столица) | 19,2% |
| Източник: НСИ (Национален статистически институт) |
Почти всеки трети жител е над 65 години в областите начело на класацията (Национален статистически институт). Средната възраст в селата е 47,7 години, а в градовете е 44,6 години. Нашият извод е, че в по-малките места клубът често е едно от малкото места, където хората над 65 години се събират всяка седмица. Още числа има в Хората над 50 в България: какво казват числата.
Какво предлагат клубовете на пенсионера в общините
Пример е Велико Търново. Там клубовете на пенсионера и инвалида работят по наредба на общинския съвет (Община Велико Търново). През 2025 г. в общината действат 35 такива клуба, пет от тях в самия град. Членовете им са над 2000 души в пенсионна възраст и хора с увреждания. По наше изчисление по данни на общината това прави средно около 57 души на клуб.
Заниманията са разнообразни. Има беседи и литературни четения (Община Велико Търново). Правят се походи, а за по-спокойните дни има настолни игри. Клубовете празнуват и националните, и религиозните празници. Ако четенето Ви липсва, вижте Защо да четем всеки ден и как да си върнем навика.
Севлиево е по-малка община. В града има три клуба, а в още 24 населени места има свои клубове (Община Севлиево). Те правят празненства и водят членовете си на посещения в исторически места. Походите са и добър повод за движение. Колко и как да се движим след 60, по препоръките на СЗО, четете в Движение след 60: колко и как, според СЗО.
Как да намерим пенсионерски клубове в България близо до дома
Всяка община урежда клубовете по свой ред. Затова първата справка е в общината, а не в интернет форумите.
- Отворете сайта на общината и потърсете раздел „Социални услуги“ или „Клубове на пенсионера“. И Велико Търново, и Севлиево публикуват там списък на клубовете си (Община Велико Търново, Община Севлиево).
- Попитайте за наредбата или правилника на клуба. Във Велико Търново клубовете работят по общинска наредба, а в Севлиево членовете спазват правилник за вътрешния ред.
- Питайте предварително за членския внос. В Севлиево услугата е безплатна, но клубът събира членски внос.
- Отидете първия път с познат. Срещата с нови хора е по-лесна, когато до Вас има някой близък.
Условията за членство също зависят от общината. В Севлиево могат да членуват всички хора в пенсионна възраст, които спазват правилника (Община Севлиево). Във Велико Търново членове са и хора с увреждания (Община Велико Търново).
Ако имате близък, който живее сам, можете да го запишете и да го придружите на първата среща. Самите клубове в Севлиево отбелязват и личните празници на членовете си (Община Севлиево). Така един рожден ден може да стане повод за ново приятелство.
Източници
- Social connection linked to improved health and reduced risk of early death — Световна здравна организация
- Loneliness prevalence in the EU — Европейска комисия, Съвместен изследователски център
- Quality of life indicators - social interactions — Евростат
- Население и демографски процеси - 2025 година - окончателни данни — Национален статистически институт
- Клубове на пенсионера и инвалида — Община Велико Търново
- Клубове на пенсионера — Община Севлиево
Още по темата
Текстът следва публичните източници по-горе; ако видите разминаване с тях, пишете ни. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.