Доброволец на 60? Откъде да започнете

Има хора, които помагат цял живот, без изобщо да се наричат доброволци. Носят хляб на самотната съседка, пазят децата на приятели, косят тревата пред блока. Това също се брои. Но ако след пенсия ви се иска да се включите в нещо по-голямо, с хора и с ред, доброволчеството е добра посока. Започва се по-лесно, отколкото изглежда.

Колко сме ние в България

Данните не са ласкави. Според европейското изследване на доходите и условията на живот през 2022 г. в организирано доброволчество са участвали 3,0% от българите над 16 години. Средното за Европейския съюз е 12,3% (Евростат).

При хората между 65 и 74 години разликата е още по-видима. У нас формално доброволчество, тоест чрез организация, са посочили 2,3% от тях, а в ЕС средно 12,8% (Евростат). Помощта извън организация, например на съседи и познати, е също 2,3% в България срещу 14,0% средно за Съюза. През 2015 г. делът на българите на 65–74 години в организирано доброволчество е бил 4,4%. Тоест за седем години е намалял почти наполовина.

Цифрите не значат, че българите не помагат. Значат, че малко хора го правят организирано и малко го смятат за доброволчество. Има място за още много.

Какво можете да дадете

Не е нужно да сте млад, силен и свободен по цял ден. Повечето организации търсят различни хора за различни задачи. В Българския Червен кръст например доброволците са не само спасители. Те работят и като организатори, експерти и консултанти, администратори, набират средства или защитават каузи (Български Червен кръст).

Помислете какво вече умеете:

• Ако сте били учител, можете да помагате на деца с уроците или да четете в читалището.
• Ако сте счетоводител, малка организация ще се радва на човек, който подрежда документите.
• Ако шиете, плетете или готвите, има благотворителни базари и кухни.
• Ако просто обичате да говорите с хора, обажданията и посещенията при самотни възрастни са безценни.

Колкото до времето, решавате вие. В Червения кръст доброволчеството може да бъде случайно или постоянно (Български Червен кръст). Една събота в месеца също е принос.

Откъде да започнете

Червеният кръст. На сайта му са посочени телефони на структурите по области. Направленията включват готовност при бедствия, курсове по първа помощ, социални услуги, здравна просвета и кръводаряване (Български Червен кръст). Пътят е прост: свързвате се с общинската или областната организация, запознавате се с доброволците и с тяхната работа и минавате базово обучение. На сайта има и кратък формуляр „Стани доброволец“ с име, телефон, имейл и предпочитана област. Доброволец може да бъде всеки, независимо от пол, религия, социално положение и възгледи, стига да спазва основните принципи на организацията.

Читалището. Често има нужда от хора за библиотеката, за самодейните състави или за празниците. Отидете и попитайте директно.

Общината и храмът. Попитайте в общината дали има социални програми, в които се включват доброволци. Попитайте и в енорийския храм дали имат нужда от помощ около празниците.

Местни каузи. Залесяване, почистване на парк, храна за бездомни животни. Такива инициативи често се обявяват във Фейсбук групите на квартала или селото.

Как да изберете добре

Не се записвайте навсякъде наведнъж. Изберете едно място и го опитайте месец-два. Ако не ви харесва, сменете го без угризения.

Попитайте предварително:

• Какво точно ще правя и колко часа седмично?
• Кой ще ми обясни задачите?
• Има ли обучение? В Червения кръст, както видяхме, има базово (Български Червен кръст).
• Покриват ли се разходите за път, ако се налага?

Ако някой ви поиска пари, за да станете доброволец, това е сигнал да се откажете. Доброволчеството е безплатно и от двете страни.

Първият ден

Отидете с отворени очи и без големи очаквания. Първия път най-вероятно ще слушате повече, отколкото ще правите. Запишете си имената на хората и телефона на координатора. Кажете честно, ако нещо не можете, например да стоите дълго прав или да вдигате тежко. Добрата организация ще ви намери задача по силите и няма да ви се сърди за това.

Какво печелите вие

Нова причина да станете от леглото в сряда. Хора, с които да пиете кафе, които не са роднини и не са бивши колеги. Чувството, че денят е имал смисъл. Никой от нас няма нужда от статистика, за да знае колко струва това.

Не забравяйте и неформалната помощ

Ако организацията не е за вас, помагайте както досега. Съседката, която не може да носи тежки торби, детето от горния етаж, което има нужда от помощ с математиката, старият приятел, който рядко излиза. Това е доброволчество, само без формуляр.

Ако знаете хубава местна инициатива за хора над 50, пишете ни на kontakt@club50plus.bg. Ще я проверим и ще разкажем за нея.