Психичното здраве след 50: самотата, тревогата и къде да потърсим подкрепа

Няма здраве без психично здраве. Когато мислите са претоварени от тревога или усещане за празнота, тялото също реагира: с умора, безсъние, липса на апетит и сили. Годините след петдесет носят повече свобода, но и големи промени: пенсиониране, деца, които живеят далеч, загуба на близки. Затова грижата за душевното равновесие е толкова важна, колкото грижата за кръвното налягане или ставите.

Какво казва Световната здравна организация

Според актуализираната през юли 2026 г. информация на СЗО около 15% от хората на 70 и повече години живеят с психично разстройство, най-често тревожност или депресия. Тези състояния често остават неразпознати и нелекувани, а стигмата кара много хора да не търсят помощ. Приписваме ги на „нормалното остаряване“ или на умората, а за тях има помощ.

СЗО изброява и причините, които правят по-късните години уязвими: загуба на близки, по-нисък доход, изгубено усещане за смисъл след пенсиониране, отслабване на силите и подвижността. Към тях се добавя ейджизмът, т.е. пренебрежението към хората заради възрастта им. Много възрастни хора се грижат и за болен съпруг или съпруга, например с деменция, което е изтощително и за собственото им психично здраве.

Самотата и изолацията

Темата засяга все повече хора. По данни на СЗО през 2023 г. 1,1 милиарда души по света са били на 60 или повече години, а до 2050 г. броят им се очаква почти да се удвои до 2,1 милиарда. Още към 2030 г. всеки шести човек на Земята ще бъде на 60 или повече години.

СЗО определя самотата и социалната изолация като основни рискови фактори за психичното здраве в по-късна възраст. Те засягат около една четвърт от по-възрастните хора. Организацията посочва и друг, по-рядко обсъждан проблем: всеки шести по-възрастен човек е бил подложен на насилие или пренебрегване, включително финансово и психическо, често от хората, които се грижат за него. Насилието може да доведе до депресия и тревожност.

Признаци, които не бива да подминаваме

СЗО описва депресивния епизод като потиснато настроение (тъга, раздразнителност, празнота) или загуба на интерес и удоволствие от заниманията, които трае през по-голямата част от деня, почти всеки ден, поне две седмици. Към това обикновено се добавят други признаци:

• трудна концентрация;
• силно чувство за вина или за малоценност;
• безнадеждност за бъдещето;
• нарушен сън;
• промени в апетита или теглото;
• силна умора и липса на енергия;
• мисли за смъртта или за самоубийство.

Депресивният епизод се различава от обичайните промени в настроението. Ако забележите подобни признаци у себе си или у близък човек и те не отминават, говорете с лекар.

Какво помага

СЗО посочва, че значимите социални занимания подобряват психичното здраве, удовлетвореността от живота и качеството на живот и намаляват симптомите на депресия. Като примери организацията дава приятелски посещения, групи по интереси и групи за подкрепа, творчески групи, образователни занимания и доброволчество. Потърсете такива възможности в местното читалище, клуба на пенсионера или енорията.

Движението също има значение. Редовната физическа активност, пише СЗО, при възрастните е свързана с по-добро психично здраве, по-добро мислене и по-добър сън. Не е нужен фитнес: ежедневна разходка до парка или пазара е добро начало.

Помагат и малките опори в деня: постоянен час за ставане, редовно хранене, телефонно обаждане на стар приятел, разговор със съсед на пейката. Те връщат усещането, че денят има ритъм.

Къде да потърсим помощ

Първата стъпка може да е разговор с личния лекар. Той познава здравето ви, може да провери дали умората или безсънието нямат физическа причина и да ви насочи към психиатър или психолог. Психотерапевтите помагат да подредим тревожните мисли и да намерим нови начини за справяне. Потърсването на помощ не е слабост, а грижа за себе си.

Ако вие или близък човек имате мисли за самонараняване или самоубийство, или състоянието рязко се влоши, не чакайте: звънете на 112 или отидете в най-близкото спешно отделение.