Тествай паметта си: кратка игра и 7 упражнения за всеки ден

Да забравим къде сме оставили очилата е нещо, което се случва на всеки и на всяка възраст. Все пак е приятно от време на време да проверим как се справяме и да дадем на ума малко работа. По-долу има кратка игра за у дома, седем лесни упражнения и какво казва Световната здравна организация (СЗО) за грижата за паметта.

Кратка игра за загрявка

Това не е медицински тест. Резултатът зависи от умората, настроението и разсейването и не казва нищо за здравето ви. Играйте я като кръстословица.

1. Десет думи. Прочетете бавно и на глас: ябълка, влак, жълто, чичо, мост, лъжица, пролет, китара, Пловдив, книга. Покрийте списъка.
2. Пауза. Бройте наум от 100 надолу през 7: 93, 86, 79… до 65.
3. Спомнете си. Запишете думите, които помните, в какъвто и да е ред. Проверете колко са.
4. Числа наобратно. Помолете някого да ви каже четири цифри, например 4-7-1-9, и ги повторете отзад напред. Ако е лесно, опитайте с пет и шест.
5. Вчерашният ден. Разкажете си пет неща от вчера по ред: кого видяхте, какво ядохте, за какво говорихте.

Повторете играта след седмица с други думи. Интересно е да видите кое ви затруднява: запаметяването, редът или разсейването по време на паузата.

Седем упражнения за всеки ден

1. Списък за пазара наум. Запишете продуктите, но се опитайте да ги запомните. В магазина проверете колко сте изброили без листчето.
2. Нов маршрут. Към магазина или парка минете по непозната улица и после си припомнете пътя.
3. Судоку. Едно каре на ден е напълно достатъчно, за да тренирате вниманието към подробностите.
4. Кръстословици и словесни игри. Търсенето на дума по определение ни кара да ровим в отдавна натрупани знания.
5. Нов език. Няколко думи дневно от учебник или приложение, повторени на следващия ден.
6. Музикален инструмент. Ако вкъщи има пиано, китара или устна хармоника, отделете по десет минути за проста мелодия.
7. Вечерна равносметка. Преди сън си припомнете деня по ред, с малките подробности: разговори, имена, часове.

Упражненията са удоволствие и навик, а не лечение. Те не спират естественото стареене и не предпазват със сигурност от болести.

Какво казва СЗО

Според информацията на СЗО за деменцията (актуализирана на 3 юли 2026 г.) през 2021 г. с деменция са живели 57 милиона души по света, а всяка година се появяват близо 10 милиона нови случая. СЗО подчертава, че деменцията е по-честа след 65-годишна възраст, но не е неизбежна част от стареенето.

На 15 юли 2026 г. СЗО публикува обновени препоръки за намаляване на риска, които допълват първите насоки от 2019 г. Според организацията до 45% от риска се дължи на фактори, които могат да се променят: тютюнопушене, алкохол, социална изолация, обездвижване, замърсен въздух и болести като високо кръвно налягане и диабет. Насоките препоръчват когнитивни упражнения, умствено стимулиращи занимания и участие в социални дейности за възрастни с нормална памет или с леко когнитивно нарушение. Към тях се добавят повече движение, отказ от цигарите, по-малко алкохол, здравословно хранене и по-малко излагане на замърсен въздух. При нужда може да се предложи слухов апарат.

СЗО изрично не препоръчва витамини от група B и E, омега-3 мастни киселини и мултивитамини за предпазване на паметта, ако нямате доказан недостиг: няма доказана полза, която да надвишава възможните вреди.

Движение, сън и хора наоколо

В списъка на СЗО с фактори, които увеличават риска, са и лошият сън, загубата на слух и зрение и депресията. Затова разходката с приятел, редовният сън и прегледът при УНГ лекар, ако все по-често молите събеседника да повтори, са също толкова важни, колкото и судокуто.

Кога да говорим с личния лекар

СЗО изброява ранни признаци, на които си струва да обърнем внимание: забравяне на скорошни събития, често губене на вещи, изгубване по време на разходка или шофиране, объркване дори на познати места, губене на представа за времето, трудности при решения, при следене на разговор или при намиране на думи, както и затруднения с обичайни задачи. Понякога първо се променят настроението и поведението.

Ако забелязвате такива промени у себе си или у близък човек и те пречат на ежедневието, говорете с личния лекар. Той може да направи първоначална оценка и при нужда да насочи към специалист.