Десетте обекта на ЮНЕСКО в България и как да ги наредим на карта

България има десет обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (ЮНЕСКО, Център за световно наследство, ЮНЕСКО, Център за световно наследство (списък на обектите)). Често ги знаем поотделно: Рилския манастир от училище, Несебър от морето, Боянската църква от разходка из София. Рядко ги подреждаме на едно място. Ето ги всичките, с това, което ЮНЕСКО пише за тях, и с идеи как да ги наредите на карта.

Колко са и откога

България е приела Конвенцията за световното наследство на 7 март 1974 г. (ЮНЕСКО, Център за световно наследство). Първите български обекти влизат в Списъка през 1979 г. Това са Боянската църква, Мадарският конник, Ивановските скални църкви и Казанлъшката гробница. През 1983 г. към тях се прибавят Несебър, националният парк „Пирин“, Рилският манастир и резерватът „Сребърна“. Свещарската гробница е вписана през 1985 г., а последният обект е общ за много държави и е от 2007 г. (ЮНЕСКО, Център за световно наследство)

ЮНЕСКО води седем от тях като културни и три като природни (ЮНЕСКО, Център за световно наследство). Един от природните обекти е сериен: състои се от много части в различни държави, затова България го споделя с други (ЮНЕСКО, Център за световно наследство). Държавният културен институт към министъра на външните работи го изброява отделно, като „един сериен обект“ (Държавен културен институт към министъра на външните работи).

Седемте културни обекта

Боянската църква е в покрайнините на София. Състои се от три сгради. Източната е от X век и е разширена в началото на XIII век по поръка на себастократор Калоян, а стенописите във втората сграда са от 1259 г. Третата църква е от началото на XIX век. ЮНЕСКО я определя като един от най-пълните и добре запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Мадарският конник е изсечен в скала, висока 100 метра, край село Мадара в област Шумен. Релефът показва ездач, който надвива лъв. Надписите до него разказват за събития между 705 и 801 г. (ЮНЕСКО, Център за световно наследство)

Ивановските скални църкви са в долината на река Русенски Лом, на 16 километра от Русе. Първите отшелници са издълбали там килиите и църквите си през XII век. Стенописите от XIV век показват умението на художниците от Търновската школа (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Казанлъшката гробница е открита през 1944 г. и е от края на IV век пр. Хр. Намира се край Севтополис, столицата на тракийския цар Севт III. Стенописите в коридора и в кръглата гробна камера са най-добре запазените художествени образци от елинистическата епоха в България (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Старият град Несебър е на скалист полуостров в Черно море, в област Бургас. Селището е на повече от 3000 години. Първоначално е тракийско и се нарича Менебрия, а в началото на VI век пр. Хр. става гръцка колония. От Средновековието са базиликата „Стара митрополия“ и крепостта. Дървените къщи от XIX век са типични за черноморската архитектура от онова време (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Рилският манастир е основан през X век от св. Иван Рилски. Жилището и гробът на отшелника са станали свято място, а после и монашески комплекс с голяма роля в духовния и обществения живот на средновековна България. Пожар го разрушава в началото на XIX век, а новото строителство е между 1834 и 1862 г. Паметникът е характерен за Българското възраждане (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Свещарската гробница е открита през 1982 г. край село Свещари в област Разград. Тя е от III век пр. Хр. и има десет женски фигури, изсечени в релеф по стените на централната камера. ЮНЕСКО отбелязва, че подобни фигури досега не са намирани другаде в тракийските земи (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Трите природни обекта

Националният парк „Пирин“ обхваща разнообразни варовикови планински местности с ледникови езера, водопади, пещери и предимно иглолистни гори. Височината е между 1008 и 2914 метра. Първоначално вписаната площ е над 27 000 хектара, а след разширението от 2010 г. е около 40 000 (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Природният резерват „Сребърна“ е сладководно езеро край Дунав, близо до Силистра, с площ над 600 хектара. Там гнездят почти 100 вида птици, много от които редки или застрашени, а през зимата тук търсят убежище още около 80 вида прелетни птици. Сред тях е къдроглавият пеликан (ЮНЕСКО, Център за световно наследство). Резерватът е бил и в Списъка на световното наследство в опасност, от 1992 до 2003 г.

Серийният обект се казва „Старите и вековни букови гори на Карпатите и други региони в Европа“. Вписан е през 2007 г., а оттогава границите му са разширявани. Днес включва 93 части в 18 държави (ЮНЕСКО, Център за световно наследство). Българската му част са резерватите в националния парк „Централен Балкан“ (Държавен културен институт към министъра на външните работи).

Как да ги наредите на карта

Не е нужно да ги обикаляте всичките наведнъж. Ето една подредба по местоположенията, които посочва ЮНЕСКО:

• София: Боянската църква.
• Североизточна България: Мадарският конник в област Шумен, Ивановските църкви край Русе, Свещарската гробница в област Разград и резерват „Сребърна“ край Силистра (ЮНЕСКО, Център за световно наследство, ЮНЕСКО, Център за световно наследство, ЮНЕСКО, Център за световно наследство, ЮНЕСКО, Център за световно наследство).
• Черно море: Несебър в област Бургас (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).
• Област Стара Загора: Казанлъшката гробница (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).
• Югозапад: националният парк „Пирин“ в Пиринските планини (ЮНЕСКО, Център за световно наследство).

Рилският манастир и серийният обект в „Централен Балкан“ остават за отделни пътувания. Работното време и достъпът до всеки обект се променят, затова ги проверете на сайта на съответния музей или обект, преди да тръгнете.