Чипровци, „цветето на България“: килимите, рудниците и манастирът

Чипровци е малък град в Северозападна България, в област Монтана, на 49 км северозападно от Берковица и на 550 м надморска височина. Към края на 2025 г. в него живеят 1278 души. Общината го представя в туристическия си раздел като „Цветето на България“, а славата му идва от три неща: рудниците, златарите и килимите.

Рудниците и златарите

Рудодобивът тук е започнал още в тракийско време, а в района има сребро, олово, желязо, мед и злато. През римската епоха околностите са сред най-важните златодобивни райони на Балканите. Широко разпространено е мнението, че името Чипровци идва от латинското cuprum, „мед“, макар езиковедът Иван Дуриданов да отхвърля тази хипотеза.

През първите три века на османското владичество Чипровци достига своя разцвет. Най-голямо развитие получава златарството, а през XVI век градът става основен опорен пункт на дубровнишката търговия в Северна България. Тогава се заражда и Чипровската книжовна школа. Неин връх е „Абагар“ на Филип Станиславов, отпечатан на 8 май 1651 г. в Рим. До края на XVII век голяма част от жителите са католици.

Въстанието от 1688 г.

През септември 1688 г. избухва Чипровското въстание, водено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Матея Пеячевич. Решителното сражение е в местността Жеравица и завършва с разгром. Градът е опустошен, а голяма част от жителите му бягат. Едва през 1738 г. султан Махмуд I дава амнистия, а през 1741 г. връща имотите на завърналите се. Оттогава рударството не се възстановява и прехраната на хората започва да зависи от килимите.

Килимите в списъка на ЮНЕСКО

През 2014 г. традицията на чипровското килимарство е вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. Това е отделен списък от регистъра на добрите практики, в който през 2016 г. влиза съборът в Копривщица.

Описанието на ЮНЕСКО е конкретно. Килимите се тъкат ръчно от жените в Чипровци и почти във всяка къща има вертикален стан. На него се правят двулицеви килими, традиционно постилани на пода. Тъкачката хваща с лявата ръка няколко нишки от основата, прекарва вътъка през основата и го уплътнява с малка набивачка. Мъжете обикновено се занимават с вълната: производство, обработка и боядисване. Естествените бои дават меки пастелни тонове, а химическите по-ярки цветове.

Работата на стана е съпроводена с вярвания и обичаи. Тъкачките казват молитва и пожелание преди да започнат нов килим, пеят и разказват истории, докато тъкат. Умението се предава неформално от майки и баби на дъщери, често докато работят заедно върху голям килим. Най-известните орнаменти се повтарят навсякъде в града и са влезли дори в герба му.

Славата на чипровските килимари в столицата започва през 1879 г., когато Чипровци подарява на княз Дондуков най-големия изтъкан дотогава килим, „каракачки“, с размери 7 на 6 метра.

Историческият музей

Историческият музей в града е създаден през 1988 г. В сбирката му има макет на самоков, съоръжението за обработка на добития метал, с което Чипровци е бил известен. През 2018 г. под патронажа на ЮНЕСКО е обновена залата с килими в музея.

Чипровският манастир

На около 5 км североизточно от града, в долината на Чипровска Огоста, е манастирът „Свети Иван Рилски“. Стига се по отбивка от пътя между селата Белимел и Железна. Според Петър Богдан обителта е основана през X век. Тя е разрушавана и възстановявана шест пъти: през 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 г. Най-тежко е опустошението след въстанието от 1688 г., когато са унищожени иконите, утварта и богатата библиотека.

Днес комплексът включва църква, монашеска обител, малко гробище и триетажна кула. В приземния ѝ етаж е костницата с костите на участници във въстанието и на монаси, загинали в борбите за освобождение, а паметна плоча до входа изброява имената им.

Разходки наоколо

Сред туристическите обекти в околността е Чипровският водопад, до който води екопътека през Стара планина. Землището на града стига до билото на планината при границата със Сърбия, където най-високата точка е връх Мартинова чука (2011 м). За разходка до водопада или манастира са нужни удобни обувки с грайфер и вода, а преди тръгване е добре да попитате в града за състоянието на пътеката.