История на читалищата в България – от Свищов през 1856 г. до днешните самодейци

История на читалищата в България започва на 30 януари 1856 г. Тогава в Свищов е подписан уставът на първото читалище (БТА, Туристически информационен център – Свищов). В края на 2022 г. в страната работят 3 319 читалища (Национален статистически институт). През 1960 г. те са били 4 502 (Национален статистически институт). По наше изчисление по данни на НСИ днес мрежата е с около 26% по-малка, отколкото през 1960 г.. Въпреки това през 2017 г. четири от всеки пет читалища все още са в селата.

Колко читалища има в България и защо членовете намаляха

Най-рязката промяна засяга хората, а не сградите. Между 1990 и 1995 г. членовете намаляват от 887 хиляди на 217 хиляди, а читалищата остават над 4 200 (Национален статистически институт). Едва през следващите пет години мрежата се свива до 3 027 читалища. Числата показват реда на събитията. Първо си отиват членовете, а няколко години по-късно затварят и част от читалищата.

После започва бавно възстановяване. От 2012 до 2017 г. читалищата се увеличават с 246, а членовете им – с 34 593, или с 14,5% (Национален статистически институт). През 2017 г. читалищата са 3 321. Пет години по-късно те са 3 319, тоест броят им почти не се е променил (Национален статистически институт).

Средното читалище днес е много по-малко. По наше изчисление по данни на НСИ през 1985 г. на едно читалище се падат около 253 членове, а през 2017 г. – около 82 (Национален статистически институт). Затова в малкото селско читалище се усеща всеки нов човек.

История на читалищата от Лом до Свищов

Думата „читалище“ се използва още от 1848 г. (БТА). В Лом учителят Кръстьо Пишурка подрежда книгите си в училищна стая, слага табела „Читалище“ и чете на глас на събралите се (БТА). Който може да чете, чете сам.

Свищовското читалище е основано в дома на Димитър Начович (Туристически информационен център – Свищов). Историците сочат още две читалища, за които има данни, че са основани през 1856 г. (БТА). Ломското „Постоянство“ се смята за едно от първите три заедно със свищовското и шуменското (БТА). Свищов има точна дата, защото уставът му е подписан на 30 януари.

Лом има и други първи неща. Там през 1856 г. е изиграно първото театрално представление у нас – „Многострадална Геновева“. През 1857 г. там се появява и първото женско дружество (БТА). Библиотеката на ломското читалище днес пази над 113 000 библиотечни единици, сред които стари и редки издания.

Хубавата сграда в Свищов идва половин век по-късно. През 1904 г. Кирил Аврамов дарява 200 хиляди златни лева за нея (Туристически информационен център – Свищов). Сградата е открита официално на 14 септември 1908 г..

Какво казва Законът за народните читалища

Сегашният закон е обнародван в „Държавен вестник“, брой 89 от 22 октомври 1996 г. (Национален статистически институт). Последната промяна в него е обнародвана в брой 51 от 5 юни 2026 г. (Сиела Норма (текст на закона)). Законът описва читалищата като сдружения, които сами се управляват и работят за културата и просветата в своето селище.

За да се създаде ново читалище, са нужни поне 50 учредители в село и поне 150 в град (Сиела Норма (текст на закона)). Учредителите трябва да са дееспособни, тоест хора, които могат сами да поемат задължения и да подписват. Всяко читалище се вписва в регистър, който води Министерството на културата.

Парите идват от държавния и от общинския бюджет и се разпределят между читалищата (Сиела Норма (текст на закона)). Общинският съвет приема всяка година програма за развитието на читалищната дейност. До 31 март председателят на читалището отчита работата си пред кмета и общинския съвет.

Самодейност – песни, танци и стари градски шлагери

Самодейността е любителското изкуство. Хората пеят, танцуват или играят театър, без да са професионалисти. През 2017 г. в читалищата има 2 778 състава за фолклорно пеене с 30 816 участници (Национален статистически институт). Съставите за народни танци са 2 386 и в тях участват 44 593 души.

Групите за стари градски песни и шлагери са 442 и събират 4 520 участници (Национален статистически институт). Театралните клубове са 548, а клубовете по приложни изкуства са 454. Историческите клубове са 121. За хора, които обичат да се събират по интереси, такъв клуб е естественото място. Добър пример са и клубовете на есперантистите у нас.

Фолклорът се пази най-вече в селото. По наше изчисление по данни на НСИ 2 159 от 2 778 състава за фолклорно пеене, или около 78%, са в селата (Национален статистически институт). През 2017 г. читалищата организират 24 334 празненства и фестивала и 21 267 чествания на годишнини и бележити дати.

Библиотеката и залата в читалището

В 3 045 читалища, или в 91,7% от всички, има работеща библиотека (Национален статистически институт). Зала за представления имат 2 544 читалища, а една зала има средно 220 места. Компютър с интернет за посетителите предлагат 1 616 читалища – малко под половината.

Някои хора нямат компютър у дома. За тях читалището може да е мястото, където да прочетат новина или да опитат първия си видеоразговор с внуците. Книги там се представят и обсъждат често: само през 2017 г. е имало 7 130 такива срещи (Национален статистически институт).

Читалището в регистъра на ЮНЕСКО

През 2017 г. ЮНЕСКО включва българското читалище в своя регистър на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство (ЮНЕСКО, БТА). Нематериалното наследство са обичаите, песните и уменията, които се предават от човек на човек. Организацията подчертава, че читалищата са отворени за всеки, независимо от възрастта и убежденията му.

ЮНЕСКО отбелязва и още нещо важно. По-възрастните членове имат основна роля да привличат младите към традициите (ЮНЕСКО). Жена на 60, която води внучката си на репетиция на танцовия състав, прави точно това.

Съюзът на народните читалища навършва 115 години през 2026 г. (БТА). Председателят му е предложил датата на свищовския устав да се отбелязва всяка година като отделен празник на читалищата.

Как да се включите в читалището

Действителни членове на читалището са хора, навършили 18 години (Сиела Норма (текст на закона)). Най-лесно е да отидете до читалището в квартала или в селото и да попитате кои състави и клубове работят и кога се събират. Ако търсите нещо по-рядко, като театрален или исторически клуб, разпитайте и в съседните читалища.

Дали едно читалище е вписано официално, можете да проверите в регистъра на Министерството на културата (Сиела Норма (текст на закона)). В общината можете да попитате за годишната програма за читалищата, която приема общинският съвет. От нея ще разберете какви празници и прояви се готвят във Вашето селище.

Често читалището се смята за част от общината. Всъщност то е самоуправляващо се сдружение. Държавата и общината му отпускат пари, но не го управляват (Сиела Норма (текст на закона)). Повече за това как живеят хората на нашата възраст ще намерите в материала Хората над 50 в България – какво казват числата.