Есперанто в България: клубовете, Русе и срещите с есперантисти от чужбина

Есперанто е международен език, който д-р Лудвик Заменхоф публикува през 1887 г. Идеята му е хора от различни народи да се разбират на общ и лесен за учене език, който не принадлежи на никоя държава. В България есперантистите имат история от над сто години, клубове в няколко града, сред които и Русе, и срещи със събеседници от други страни.

Какво е есперанто

Заменхоф е очен лекар от Белосток, който се занимава с езици като любител. Според българската Уикипедия той създава езика в края на 1870-те и началото на 1880-те години, за да намали напрежението между хора, които говорят различни езици. През 1887 г. във Варшава излиза „Първата книга“ („Unua Libro“), подписана с псевдонима Доктор Есперанто. От него идва и името на езика: „есперанто“ означава „който се надява“, както пише в. „Дума“.

Граматиката е лесна за запомняне: съществителните завършват на -o, прилагателните на -a, а глаголите в минало време на -is. Основата са около 900 корена от първата книга, които с представки и наставки дават десетки хиляди думи. Заменхоф се отказва от правата върху езика, за да принадлежи на всички, отбелязва БНТ. Оценките за броя на говорещите са много различни: от около 30 000 до 2 милиона души, като около 1000 са го научили като майчин език.

Първият световен конгрес на есперантистите се провежда през 1905 г. в Булон сюр Мер във Франция. Оттогава срещи се организират всяка година, с изключение на периодите на двете световни войни. Световната есперантска асоциация (Universala Esperanto-Asocio) е основана през 1908 г. и според собствения си сайт има членове в 120 страни.

Как есперанто идва в България

Според английската Уикипедия в средата на 1890-те в България са записани двама есперантисти, през 1899 г. те вече са 36, през 1904 г. са 81, а през 1928 г. са 1744. Сред най-ранните дружества е „Лумо“ във Велико Търново, основано през 1896 г. и действало до 1944 г. с курсове по езика, библиотека и литературни и музикални вечери, както припомня Радио Велико Търново.

През 1907 г. във Велико Търново се провежда първият конгрес на българските есперантисти и на него е основана Българската есперантска лига, днес позната като Българска есперантистка асоциация. В различни публикации името се среща и като Български есперантски съюз или Съюз на българските есперантисти. От 1919 г. организацията издава списание „Български есперантист“.

Годините не са леки. През 1924 г. вътрешният министър нарича есперанто „болшевишки език“, а през 1928 г. министърът на просветата забранява да се използва и преподава в училищата. По време на Втората световна война есперантистите са преследвани, а след 1949 г. нова вълна на натиск идва и от комунистическата власт. Движението се съживява през 1956 г., когато в София се провежда български конгрес. През 1963 г. София приема Световния есперантски конгрес, а през 1978 г. това прави Варна. Всичко това е описано в английската статия за есперанто в България.

Любопитен щрих от 1934 г.: националният конгрес се провежда на дунавски остров край Оряхово и островът получава името Есперанто.

Русе

Русе е домакин на 11-ия конгрес на българските есперантисти, на който, според БТА, са присъствали и есперантисти от Разград.

Българската Уикипедия в статията „Есперанто клуб“ пише, че клубът в Русе съществува над 100 години, участва в международни срещи и пази в библиотеката си преводи на есперанто на Иван Вазов и Емилиян Станев. Днес русенските есперантисти се обединяват в дружество (студио) „Либеро“, което през юни 2024 г. е сред гостите на юбилей в Разград, според „Утро“.

През октомври 2017 г. Историческият музей в Русе подрежда изложба за Заменхоф. Организатори са Полският институт и Съюзът на българските есперантисти, а поводът е, че ЮНЕСКО обявява Заменхоф за патрон на 2017 г., съобщава БНТ. Изложбата е отворена до 2 ноември.

Клубовете днес

Според статията за клубовете съществуват клубове във Враца („Верда ракето“, от 1963 г.), Сливен и Русе, а по-рано е имало и в Средец и Казанлък. В Плевен клубът „Етерна амикеко“ („вечно приятелство“) е сред първите в страната, създаден в началото на XX век, пише „Утро“. В Разград Есперантският дом за култура „Д-р Иван Кирчев“ е основан на 16 ноември 1984 г. и е първият такъв извън София, според БТА.

Картината не е само розова. На конгреса в Благоевград през 2012 г., според репортаж на anarchy.bg, председателят на съюза съобщава, че повечето дружества в страната са закрити заради липса на членове, а тримесечният вестник има едва 139 абоната. Все пак за 74-ия национален конгрес в Плевен през април 2023 г. БТА съобщава, че се очакват около 110 есперантисти от 22 български града.

Срещи с есперантисти от чужбина

Езикът е създаден за разговори между хора от различни страни, затова връзките с чужбина са в центъра на клубния живот. Първата форма са конгресите: световните, а и местните празници с гости. На творческата среща „Абритус“ в Разград в началото на юни 2019 г., например, пристигат гости от България, Румъния и Сърбия, а в литературния конкурс участват автори от девет страни, между които Русия, Бразилия, Казахстан и Тайван. През 2024 г. по повод 100 години организирано есперанто в Разград гостуват и участници от Русе.

Втората форма е гостоприемството. Pasporta Servo е безплатен указател, основан през 1974 г. и поддържан от младежката организация TEJO. В него над 2400 домакини в 121 страни предлагат нощувка или разходка из града на гости есперантисти. За участие трябва да владеете езика и да сте навършили 16 години.

Третата форма са срещите между клубове. Според Уикипедия през януари 2017 г. в Саарбрюкен, Германия, се провежда 15-ата международна среща на есперанто клубове.

Къде да проверите

Най-близкият клуб е най-добрият начин да опитате: в Русе това е „Либеро“, а за другите градове най-сигурно е да се допитате до местния клуб от списъка по-горе. Международните възможности се намират на сайтовете на Световната есперантска асоциация и на Pasporta Servo.