Първият български космонавт: полетът на „Союз 33“ през април 1979 г.

На 10 април 1979 г. от космодрума Байконур излита „Союз 33“ с двама души на борда: съветският командир Николай Рукавишников и Георги Иванов, първият българин в Космоса. По данни на Българската телеграфна агенция (БТА) с този полет България става шестата страна в света, изпратила свой представител там. Мисията не изпълнява основната си задача, но екипажът се връща жив и здрав.

Старт и екипаж

Стартът е на 10 април 1979 г. в 17:34 часа UTC. Полетът е част от международната програма „Интеркосмос“, а Георги Иванов е в него като космонавт-изследовател, докато Рукавишников командва кораба. Според справочника Spacefacts това е четвъртата мисия по програмата.

Целта е срещата и скачването със станцията „Салют 6“. Тъй като срещата не се състои, Encyclopedia Astronautica описва мисията с думите, че е била неуспешна.

Аварията при сближаването

Системата за скачване е включена на около 9 км от станцията. Когато корабът наближава на около 1000 м, главният двигател се изключва след три секунди от планираните шест. Втори опит завършва по същия начин и контролът на полета отменя скачването. Spacefacts определя това като първата авария на задвижването на „Союз“ в орбита.

Според същия източник датчик за налягането в горивната камера спрял двигателя, защото не отчел нормално налягане. Encyclopedia Astronautica добавя, че е отказала и автоматичната система за скачване „Игла“, а самият повреден двигател не е могъл да бъде изследван, защото двигателният отсек е отделен преди навлизането в атмосферата.

Завръщането на Земята

Най-напрегнатата част идва при връщането. След отказа на основния двигател се включва резервният, планиран за 188 секунди. Той не се изключва сам. По Encyclopedia Astronautica Рукавишников го оставя да работи още 25 секунди и после го спира ръчно, а Spacefacts дава общо 213 секунди работа.

Корабът се спуска по стръмна траектория с натоварване до 10 g, но двамата космонавти са прибрани невредими. Приземяването е на 12 април 1979 г. в 16:35 часа UTC. Така целият полет продължава почти два денонощия.

След 1979 г.: България като космическа държава

Българската космическа история започва още преди този полет. Според БАН на 1 декември 1972 г. в Космоса полита първата българска научна апаратура. Оттогава страната развива свои уреди и експерименти, а БТА изброява сред ярките постижения системите „Дъга-м“ и „Спектър-15“.

Вторият български космонавт е Александър Александров. Той лети на 7 юни 1988 г. на кораба „Союз ТМ-5“ заедно с командира Анатолий Соловьов и бординженера Виктор Савиних. БАН отбелязва, че България е шестата страна, изпратила двама свои космонавти.

Наследството се мери и в апаратура. Учени от Българската академия на науките са разработили над 150 уникални научни уреда, а Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ) е подготвил изложба с кадри от полета на Георги Иванов. На 40-ата годишнина през 2019 г. при откриването на изложбата е валидирана и юбилейна марка с лика на първия български космонавт. Тогава Георги Иванов се среща на пресконференция с пет европейски космонавти от програмата „Интеркосмос“, а институтът връчва плакет на него, на Александър Александров и на гостите.