Фалшиви обаждания от банка или институция – признаци и какво да правим
Фалшиви обаждания от банка или институция – сигурните признаци, какво банката никога не иска и какво да направим, ако ни поискат данни или пари.
Фалшиви обаждания от банка или държавна институция почти винаги следват един сценарий: тревога за спестяванията и натиск да преведем пари или да кажем код (БТА, Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП). Истинската банка не иска по телефона ПИН код или парола за онлайн банкиране и не кара клиента да превежда пари по друга сметка (Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)). Загубите растат в цяла Европа. В Европейското икономическо пространство (ЕИП) измамите с плащания са стигнали 4,2 млрд. евро през 2024 г. при 3,5 млрд. евро година по-рано (Европейска централна банка). По наше изчисление по данни на ЕЦБ това е ръст от 20% само за една година.
| Година | Измами с плащания в ЕИП | Промяна спрямо предходната година |
|---|---|---|
| 2022 | 3,4 млрд. евро | – |
| 2023 | 3,5 млрд. евро | +3% |
| 2024 | 4,2 млрд. евро | +20% |
| Източник: ЕЦБ и ЕБО, съвместен доклад за измамите с плащания, декември 2025 г.; промяната е по наше изчисление (Европейска централна банка) |
Най-много пари се губят при банковите преводи. През 2024 г. загубите от измамни преводи са 2,2 млрд. евро, с 16% повече от 2023 г., а около 85% от тях са понесли самите клиенти (Европейска централна банка). Причината е, че при телефонната измама човекът сам нарежда плащането, а европейските органи отчитат манипулацията на платеца като растящ вид измама. Изводът ни е прост. Картата с чип и кодът от приложението не ни пазят, ако сами потвърдим превода, затова най-сигурната защита остава затвореният телефон.
Признаците на фалшиви обаждания от банка
Измамникът рядко звучи като измамник. Говори учтиво и уверено и често знае името ни и банката, в която сме клиенти (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП, Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)). Обаждането е подозрително, ако има поне един от тези признаци (А1 България):
- Неочакван разговор от непознат или скрит номер. В България институциите не звънят на граждани от скрит номер (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП, А1 България).
- Тревожна новина за сметката, например че „ви източват“ или че някой тегли кредит на ваше име (БТА).
- Натиск да действаме веднага и настояване да не затваряме.
- Искане за ПИН, парола, код от SMS или номер на карта (Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)).
- Молба да изтеглим кредит, да преведем спестяванията си или да ги дадем в брой.
- Искане да инсталираме приложение или да покажем екрана си.
- Заплахи с наказателна отговорност или конфискация.
Това, че човекът знае ЕГН-то или адреса ни, не доказва, че е от банката. Такива данни често се намират в социалните мрежи или в изтекли бази данни (БТА, Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)). Кога изобщо е нормално някой да иска тези данни, обяснихме в статията кога могат да искат ЕГН и лична карта.
Когато се представят за ГДБОП, БНБ или полиция
През юли 2025 г. МВР предупреди за обаждания от името на ГДБОП. Мъж, който се представя за „комисар“, казва на клиента, че сметката му се източва и че някой с фалшиво пълномощно тегли пари от негово име (БТА). После иска лични и банкови данни, превод към чужда сметка или нов кредит, чиито пари да бъдат предадени в брой. Държат човека на линия, без да му дават възможност да провери, а обещават, че служител на централната банка ще върне парите до часове.
Службата е спряла в рамките на часове няколко опита за теглене, два от тях за 20 000 и 70 000 лева (БТА). Обажданията идват от непознати български номера, понякога от подправени номера на институции, и минават през интернет телефония.
Пак на 22 юли 2025 г. БНБ съобщи за хора, които се представят за нейни служители, предлагат кредити и карат хората да внасят или превеждат пари (Българска народна банка). Централната банка не звъни на граждани, за да предлага кредити или други финансови услуги. Част от тези разговори се съчетават с фалшиви обаждания от други държавни институции. Двете схеми се допълват: „полицаят“ плаши, а „централната банка“ обещава да върне парите. Повече за другия вариант има в материала за телефонните измами с мним полицай и банка.
Познат номер и познат глас също могат да лъжат
Номерът на екрана не доказва нищо. Измамниците могат да го подправят така, че да съвпада с телефона на банката, а този похват се нарича спуфинг (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП). Изкуственият интелект вече позволява и клониране на глас, например на банков служител или на член на семейството.
Неестествена интонация, липса на паузи и прекалено гладка реч са възможни сигнали, но генерираната реч може да звучи и съвсем естествено (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП). Затова европейските надзорни органи съветват семейството да си уговори тайна „безопасна дума“ за спешни разговори за пари. Ако някой се представя за близък, помагат въпроси, на които непознат не би отговорил, и обаждане до роднината от друг телефон (А1 България).
Какво никога не искат банката и институциите
Правилото е едно за всички банки. Служител няма да поиска ПИН кода или паролата за онлайн банкиране и няма да ни накара да преведем пари по друга сметка (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП, Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)). Банките не молят клиентите да инсталират програма за отдалечен достъп или да споделят екрана си. До онлайн банкирането не се влиза през връзка, изпратена в съобщение или имейл (Българо-американска кредитна банка).
Ако в разговора поискат нещо от този списък, значи е измама, колкото и убедителен да е гласът. Тук няма изключения за „спешни“ случаи, защото именно усещането за спешност е главният похват на измамниците (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП). Същото важи и за съобщенията, за които писахме в Телефонни и SMS измами – как да ги разпознаем.
Какво да направим, ако ни поискат данни или пари по телефона
Не е нужно да спорим с човека или да го разобличаваме. Достатъчно е да прекъснем разговора и да проверим сами (БТА, Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП).
- Затваряме и не изпълняваме нищо от казаното, дори когато искат „само да потвърдим“ данни (БТА, Българска народна банка).
- Сами набираме банката, на номера от гърба на картата или от официалния ѝ сайт, а не на номера, който ни е дал обаждащият се (Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)).
- Ако настояват да не затваряме, от друг телефон, на съсед или роднина, звъним на 112 (А1 България).
- Когато искат пари, ЕГН, адрес или номер на сметка, първо се свързваме с близките си. Номерът 112 се набира безплатно (БТА).
- Подаваме сигнал в дирекцията за киберпрестъпност на ГДБОП и уведомяваме банката (Българо-американска кредитна банка).
Стъпките е добре да са записани на лист до телефона. През септември 2025 г. полицията в Благоевград съобщи за мними полицаи, които искали пари уж за да хванат телефонни измамници (БТА).
Ако вече сме дали данни или превели пари
Времето е решаващо. Веднага се свързваме с банката по официалния ѝ канал, за да спре операциите и да провери дали плащането може да бъде замразено или върнато (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП, Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)). Прекъсваме всякакъв контакт с измамниците и блокираме номера им.
Следва смяна на паролите навсякъде, не само в банковото приложение, защото изтеклите пароли се изпробват в много профили (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП). Как да защитим и профила си във Фейсбук, описахме в статията за сигурността на профила във Фейсбук. Сигнал подаваме в полицията, а при измама с финансова институция и в Комисията за финансов надзор.
Внимание и след това. Измамник може да се обади отново като полицай или служител на финансов орган и да предложи да върне загубените пари срещу такса (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП). Схемата се нарича „стая за възстановяване“ и често е поредният опит за кражба.
Въпроси и отговори
Какво да кажа, ако ми се обадят от „банката“ и не съм сигурен? Казваме, че ще се обадим сами, и затваряме. После набираме номера от картата или от официалния сайт на банката (БТА, Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)).
Защо измамникът знае името ми и банката ми? Основни данни често се намират онлайн, а при схемата с името на ГДБОП разследващите допускат, че жертвите са избрани от изтекла база данни (БТА, Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)). Това, че знаят данните ни, не прави разговора истински (Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП).
Къде да подам сигнал за опит за измама? На 112 или в най-близкото полицейско управление. Сигнали приема и дирекцията за киберпрестъпност на ГДБОП, а банката също трябва да бъде уведомена (БТА, Българска народна банка).
Източници
- Нова финансова измама използва името на ГДБОП, съобщиха от вътрешното министерство — БТА
- Прессъобщение на БНБ от 22 юли 2025 г. за измамни обаждания от името на служители на банката — Българска народна банка
- Онлайн финансови измами и измамни схеми в света на изкуствения интелект — Европейски банков орган, ЕИОПО и ЕОЦКП
- Joint EBA-ECB report on payment fraud: strong authentication remains effective but fraudsters are adapting — Европейска централна банка
- Банкови фишинг имейли, SMS-и и вишинг обаждания — Fibank (кампания на Европол, Европейската банкова федерация, ГДБОП и АББ)
- Телефонно обаждане с опит за измама — А1 България
- Your security is important to us: how to recognize fraud attempts — Българо-американска кредитна банка
- Жена от Благоевград е предала на измамници около три хиляди лева под претекст, че ще получи пратка с пари и ценности — БТА
Още по темата
Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.