Ден на народните будители и как читалищата пазят паметта днес

Ден на народните будители се отбелязва на 1 ноември, а за първи път е честван в Пловдив през 1909 г. (БТА, БНТ). Днес паметта за будителите живее най-вече в читалищата, които в края на 2022 г. са 3319 в цялата страна (Национален статистически институт).

Накратко: - Празникът е приет от Народното събрание на 13 декември 1922 г., а царският указ за него е от февруари 1923 г. (БТА) - През 1945 г. е забранен, а на 28 октомври 1992 г. се връща чрез промяна в Кодекса на труда - Четири от всеки пет читалища са по селата, а членовете им са 261 342 (Национален статистически институт) - За една година читалищата правят 22 300 чествания на бележити дати и годишнини - От 2017 г. българското читалище е в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО (ЮНЕСКО)

Ден на народните будители от Пловдив 1909 г. до днес

Първото честване е в Пловдив през 1909 г. (БТА, БНТ). През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да стане празник на будителите. На 13 декември същата година XIX обикновено Народно събрание добавя деня в Закона за празниците.

Указ № 23 на цар Борис III от 3 февруари 1923 г. определя деня за почит към българите с особени заслуги (БТА). Първото официално честване е на 1 ноември 1923 г. (БНТ).

Забраната идва през 1945 г. (БТА, БНТ). Празникът се връща на 28 октомври 1992 г. с промяна в Кодекса на труда, гласувана от XXXVI Народно събрание. По наше изчисление по данни на БТА прекъсването трае 47 години, достатъчно, за да израсне цяло поколение без този ден.

Учебните заведения не работят на 1 ноември, защото законът го обявява за неприсъствен ден за тях (БТА). През 2026 г. датата се пада в неделя, така че повечето хора ще са свободни за местното тържество.

Народните будители и техните имена

Будители наричаме просветителите и борците за свобода, които са пазили духовните ценности на народа под османска власт (БНТ). Поредицата обикновено започва с Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ от 1762 г.. Веднага след него по време и по значение идва Софроний Врачански.

Имената са много. Списъкът включва братя Миладинови и Георги Раковски (БНТ). В него са още Васил Левски и Христо Ботев, а до тях стоят Любен Каравелов и Иван Вазов.

Възраждането приключва с Освобождението през 1878 г. (БНТ). Будителите обаче остават в календара редом с другите есенни дати от Кръстовден до Андреевден, за които разказахме в Есенните празници на българина.

Читалищата в България в числа

Към 31 декември 2022 г. в страната работят 3319 читалища, от тях 665 в градовете и 2654 в селата (Национален статистически институт). Членовете им са 261 342, с 11 637 по-малко от 2017 г., или спад от 4,5%. НСИ прави това изследване веднъж на пет години, затова това са най-новите пълни данни.

Дългият спад след 1990 г. е последван от стабилност. По наше изчисление по данни на НСИ читалищата са с 978, или с около 23%, по-малко от 1985 г., а членовете са намалели повече от четири пъти (Национален статистически институт). Средно на едно читалище днес се падат около 79 членове при над 250 през 1985 г..

Мрежата все пак издържа. От 2017 г. насам тя е загубила само две читалища (Национален статистически институт). Библиотека има в 3015 от тях, или в 90,8%, а зала за представления имат 2426 читалища, средно с по 205 места.

Разликите по области личат. В област Добрич 88,2% от читалищата са по селата, а библиотека работи в 82,4% от тях, под средното за страната (Национален статистически институт). Още числа за нашето поколение има в Хората над 50 в България: какво казват числата.

Честванията на 1 ноември в читалищата

За година читалищата организират 75 512 културни и творчески прояви (Национален статистически институт). Най-много са празненствата и фестивалите, 25 230, а след тях идват честванията на бележити дати и годишнини, 22 300. По наше изчисление по данни на НСИ всяко читалище прави средно по 23 прояви годишно, от които близо 7 са чествания.

Програмата около будителите е позната в много градове. През 2019 г. Общинският читалищен съюз в Пловдив, който обединява 25 читалища, събра самодейни състави за концерт на Водната каскада на Главната улица (БТА). В навечерието на празника кюстендилското читалище „Братство“ отбеляза своите 150 години с празничен концерт.

Тържеството често започва пред паметник. В Плевен на 1 ноември 2025 г. свещеници отслужиха молебен пред паметника на Иван Вазов, след което бяха поднесени венци (Община Плевен). Свириха общинският духов оркестър и детски хор, а ученичка рецитира стихове за празника. В София денят се отбелязва с издигане на държавния флаг пред Президентството (БНТ).

Освен концерти има и литературни срещи. Само в област Добрич читалищата са направили 150 представяния и обсъждания на книги за 2022 г. (Национален статистически институт).

Членство в читалището след 50

Вратата е отворена за всеки пълнолетен. Действителен член става човек над 18 години, който участва в дейността и редовно плаща членски внос (Национален статистически институт). Той има право да избира ръководството и да бъде избиран. Внуците под 18 години могат да са спомагателни членове със съвещателен глас.

Изборът на занимания е голям. Самодейността обхваща музикални и танцови групи (Национален статистически институт). Към тях се добавят драматични състави и групи за изворен фолклор, а курсовете са най-често по езици и музика.

Половината читалища, 50,3%, предлагат компютър с интернет за посетителите (Национален статистически институт). Това помага на хората, които нямат такъв у дома.

Опитът на по-възрастните има особена тежест. ЮНЕСКО изтъква, че по-възрастните членове привличат младите и така знанията се предават нататък (ЮНЕСКО). Ако искате да помагате и извън читалището, вижте как да започнете като доброволец след 60.

Седмицата преди празника е подходящ момент да минете през читалището в квартала или в селото. Попитайте за програмата на 1 ноември и за размера на членския внос.

Българското читалище в регистъра на ЮНЕСКО

През 2017 г. ЮНЕСКО включва българското читалище в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство (ЮНЕСКО). Първите читалища възникват през 1856 г., а днес работят по Закона за народните читалища от 1996 г. (Национален статистически институт). По наше изчисление тази година се навършват 170 години от появата им.

ЮНЕСКО описва читалищата като самоуправляващи се неправителствени организации, създадени от самите общности (ЮНЕСКО). Те уреждат празници и изложби, а някои поддържат местни центрове, които записват и предават знанията и уменията на хората.