Онлайн банкиране след 50 – колко българи плащат сметките си от телефона

Онлайн банкирането след 50 у нас все още е по-скоро изключение, отколкото навик. През 2025 г. само 6,7% от българите на 65–74 години са плащали или са проверявали сметката си през интернет, а средно в ЕС в същата възраст делът е 48% (Евростат). Хората на 55–64 години са доста по-напред, там онлайн банкира повече от всеки четвърти (28,5%).

Онлайн банкиране след 50 в България и в ЕС

Делът на хората, които банкират онлайн, у нас расте бързо, но тръгва от много ниско (Евростат). За шест години в групата 55–64 години той се е увеличил повече от пет пъти, а при всички на 16–74 години е скочил от 8,6% на 31,1%.

Таблицата показва нещо, което в нито една публикация не е казано направо. По наше изчисление по данни на Евростат хората на 65–74 години в ЕС банкират онлайн около 1,3 пъти по-рядко от тези на 55–64 години, а у нас разликата е над четири пъти (Евростат). Значи у нас прекъсването настъпва точно около пенсионната възраст.

Изоставането на най-възрастните дори се увеличава. По наше изчисление разликата спрямо ЕС при 65–74 години е нараснала от 29,7 пункта през 2019 г. на 41,3 пункта през 2025 г. (Евростат). В същото време между 2024 и 2025 г. делът в тази група е спаднал от 8,0% на 6,7%, докато при 55–64 години е продължил да расте.

Интернет у дома има почти всяко семейство

Достъпът вече не е голямата пречка. През 2025 г. интернет имат 92,8% от домакинствата, в градовете 94,9%, а в селата 86,2% (Национален статистически институт). Между 2015 и 2025 г. делът на домакинствата с връзка у нас се е увеличил с 34 процентни пункта, най-много в целия Европейски съюз (Евростат).

Хората над 50 също са в мрежата. Поне веднъж седмично в интернет влизат 82,9% от хората на 55–64 години и 59,7% от тези на 65–74 години (Национален статистически институт). По наше изчисление за една година втората група е наддала с 11,1 пункта, от 48,6% през 2024 г.. Повече за това как живее това поколение има в материала Хората над 50 в България: какво казват числата.

Къде се губи пътят от интернета до плащането

Най-важното в данните е разминаването. По наше изчисление по данни на НСИ и Евростат от около девет души на 65–74 години, които редовно ползват интернет, само един плаща или проверява сметката си онлайн (Национален статистически институт, Евростат).

Същото се вижда и при другите услуги. В тази възраст онлайн пазаруват 17,7%, а с институциите по интернет са се свързвали 11,8% (Национален статистически институт). Сред всички на 16–74 години пазаруват онлайн 51,2%, тоест почти трикратно повече.

Вероятната причина са уменията. Почти половината от хората на 65–74 години (49,8%) нямат никакви цифрови умения по измерването на НСИ (Национален статистически институт). Електронна идентификация, с която човек влиза в много онлайн услуги, ползват едва 12% от българите, сред най-ниските дялове в ЕС (Евростат).

Хората над 75 и мрежата

През 2025 г. НСИ дава данни и за хората на 75–89 години (Национален статистически институт). Редовно в интернет влизат 24,9% от тях, а 59,7% никога не са го ползвали. Смартфон има в ръцете си 23,9% от тази възраст (БТА).

Повечето от тези, които не ползват интернет, казват, че нямат нужда от него, такъв е отговорът на 52,6% (БТА). Още 22,8% го намират за твърде сложен, а 5,8% посочват физически или здравни ограничения. Българите изобщо най-често в ЕС посочват липсата на нужда като причина да стоят офлайн (Евростат).

Нашият извод е, че за най-възрастните по-голямата пречка е липсата на причина, а не на телефон (БТА). Хубав пример от децата или внуците, например как се вижда платената сметка, вероятно помага повече от всяка брошура.

Какво дава плащането от телефона и къде е рискът

Евростат брои като онлайн банкиране плащането, превода или проверката на сметката през интернет (Евростат). За човек, на когото пенсията идва по сметка, това е лесен начин да види кога са постъпили парите и какво е платено, без да ходи до банката. Как се избира или сменя този начин на получаване, обясняваме в Как се получава пенсията: поща, банкова сметка, пълномощник и промени онлайн.

Рискът обаче расте заедно с удобството. На 26 октомври 2026 г. КЗП съобщи, че получава все повече сигнали за нарушения при онлайн пазаруване (Комисия за защита на потребителите). Сред засегнатите често са възрастни хора, които превеждат пари за стока, която така и не пристига.

Комисията описва и фалшиви награди и томболи, при които от хората искат данни за картата и ПИН код, а после ги притискат да преведат пари веднага (Комисия за защита на потребителите). При злоупотреба с банкова карта част от случаите стигат до Помирителната комисия, но откраднатите пари не винаги се връщат. КЗП не дава броя на сигналите, затова не може да се каже колко е голям ръстът.

Как да плащаме сметки и пазаруваме онлайн по-спокойно

Първото правило е простичко. ПИН кодът и данните на картата не се дават на никого, който ги иска по телефона, в съобщение или заради „награда“ (Комисия за защита на потребителите).

Преди покупка от обява в социалните мрежи е добре да проверим кой продава. Телефон, който очевидно не е истински, или адрес, който не съществува, са знак, че нещо не е наред (Комисия за защита на потребителите). Особено внимание трябва при санитарни и здравни стоки, които по закон често не могат да се върнат.

Ако сме платили и стоката не дойде, сигнал се подава в КЗП през сайта на комисията (Комисия за защита на потребителите). При неразрешено плащане с карта има и път през Помирителната комисия, но е по-добре да се действа бързо. За банковите такси за онлайн услугите си струва да прегледаме месечното извлечение и да питаме банката.

Въпроси и отговори

Какво точно брои статистиката като онлайн банкиране? Брои се всеки, който през последните три месеца е платил, превел пари или е проверил сметката си през интернет (Евростат). Ако веднъж в месеца само поглеждате баланса в приложението, също влизате в тази група.

Колко хора над 65 ползват електронните услуги на държавата? През 2025 г. с институциите онлайн са се свързвали 11,8% от хората на 65–74 години при 35,9% средно (Национален статистически институт). Най-често хората търсят лична информация, свалят бланки или подават данъчни декларации в НАП (БТА).

Къде да подам сигнал, ако съм платил онлайн и не получа стоката? Сигнал се подава в Комисията за защита на потребителите, най-лесно през нейния сайт (Комисия за защита на потребителите). Ако е злоупотребено с банкова карта, случаят може да се гледа и от Помирителната комисия.